06081nam a2200181 4500008004100000022001800041245005400059210005300113260003500166300000800201520547200209100003305681700003105714700003705745700002705782700003305809856005705842 2014 eng d a978619176013800aКак се общува на български?0 aКак се общува на български aСофияbГутенберг a1883 a
Езиковото общуване е сложен социалнокомуникативен феномен, който се реализира чрез вербални и невербални речеви единици, отличаващи се със самоидентичност, формирана от културата на отделната личност и тази на обществото.
Ефективността на общуването следва да се синхронизира с етикетните норми на поведение в дадено общество, които от своя страна очертават естетическия дискурс на културното общуване.
При изучаването на българския език като чужд редица наблюдения потвърждават факта, че по-доброто усвояване на езиковите умения у обучаваните кореспондира и с по-доброто ориентиране в сферата на национално специфичното културно пространство на чуждата среда, каквато за тях е българската.
Изборът на „добрия тон“, вежливостта и уважението са традиционните маркери на културата на речта, която предполага спазването на определени езикови норми, а също и използването на подходящи езикови средства (етикетни формули), съобразени с условията на съответната комуникативна ситуация.
Една от целите на чуждоезиковото обучение е постепенното изграждане в съзнанието на обучаваните на концептите за чуждата култура на общуване и усвояването на езиковите модели на етикетното поведение. По този начин се формира езиково- етикетната компетентност, т.е. знанията за етикетните единици от темите на речевия етикет, който е свързан с речевата ситуация и нейните параметри: участниците в комуникативната ситуация, темата, мястото и времето, мотивите и целите на езиковия контакт.
Учебната книга „Как се общува на български?“ е предназначена за чуждестранни граждани, изучаващи български език и култура, чиито интереси са насочени към усъвършенстване на социокултурната и комуникативната им компетентност.
Книгата съдържа следните части: Етикет за всеки ден, Делова кореспонденция, Бизнес етика и бизнес етикет, Бизнес комуникация, Говоренето пред публика, Учтивост в ефир.
В дяловете са представени конкретни предписания и правила за нормативната употреба на етикетните формули, съдържащи признаци като официалност, уважителност и социална дистанция. В зависимост от съответната комуникативна ситуация – от сферата на личното или бизнес общуване, а също и на деловата кореспонденция, във функционален план са диференцирани етикетните формули за започване на контакт, за поддържането и за завършването му. Предложените в края на дяловете упражнения, задачи или образци имат за цел проверка на придобитите знания по български език и по-специално на знанията, свързани с етикетното общуване в съвременното българско общество.
Една от причините, която инициира създаването на тази книга, е използването, особено напоследък в ежедневието или от ефира, на т. нар. „модни разговорни форми“, редуциращи учтивите фрази, белег на всяко културно общуване, а важна цел на настоящото изследване е актуализирането на позабравените вежливи речеви единици, без които диалогът без граници би бил трудно осъществим.
доц. д-р Елена Хаджиева
1 aХаджиева, Елена1 aВлахова, Радка1 aВелкова, Йорданка1 aАсенова, Ася1 aШушлина, Весела uhttp://scripta-bulgarica.eu/bg/biblio/hadzhieva2014a06036nam a2200205 4500008004100000022001800041245006500059210006500124260003500189300000800224520524600232653008205478653005305560100003305613700003105646700003705677700003305714700002705747856005605774 2014 eng d a978619176021300aЛесното в трудния български език0 aЛесното в трудния български език aСофияbГутенберг a3333 aУчебникът „Лесното в трудния български език“ представлява компактен общ курс по български език за чужденци, включващ нова система от образователни подходи за практиките на чуждоезиковото обучение, с което заема своето иновативно място сред учебните пособия в българската приложна лингвистика. Той е предназначен за обучение на чужденци с различна степен на лингвистична компетентност, както начинаещи, така и напреднали или подготвящи се за полагането на сертификатни езикови изпити. Точно тази компактност на разработката на всички езикови равнища определя спецификата на учебника като високофункционален и съобразен с общоевропейските стандарти в чуждоезиковото обучение. Съдържанието е структурирано в 30 урочни единици и Приложения с диктовки, фразарий, фразеологизми, тестове и таблици с граматически факти, които затрудняват изучаващите български език. Представеният учебен материал отговаря на стандартите за степен на владеене на чужд език на традиционно утвърдените нива:
Като основно учебно помагало за изучаването на българския език от чуждестранни граждани, а също и от членовете на българските общности в чужбина, учебникът се отличава с утвърждаването на редица модели и рубрики, позволяващи „трудните" специфики на българския език да бъдат възприети по-лесно. Един от тези модели е краткият уводен курс по българска фонетика, фонетиката рядко присъства в учебните пособия за изучаването на българския език като чужд, а трябва да се отбележи, че именно тя кореспондира пряко с говоренето, респективно с писмото, както и със слушането.
Овладяването на базисните фонетични норми на чуждия език е задължителна предпоставка за ефективното му изучаване. Затова към учебника е приложен и аудиодиск с учебните текстове.
От рубриките особен акцент представляват „Етикет за всеки ден", „Повече лексика", „Запомнете", „Разбирате ли?". Внимателният подбор на представените литературни форми също е подчинен на общата идея на учебника да се опознае по-лесно „трудният" български език и българското културно пространство като част от европейското (в рамките на което българският език се отнася към малко изучаваните и редки езици). Поради тази причина са включени и произведения на представители на съвременната българска интелектуална мисъл като Блага Димитрова, Георги Господинов, Деян Енев, Милен Русков, Теодора Димова и др., образци, които допринасят за културния прочит „плюс" на една нова действителност. А това предполага, от една страна, обогатяването на чуждоезичната естетическа рецепция, а, от друга, скъсяването на дистанцията между изучаващите „екзотичното" присъствие на „непознатото" и самото „непознато", като по този начин то се превръща в едно естествено социокултурно общуване, макар и в чужда среда.
10aБългарски език – български език като чужд10aбългарски език – учебници1 aХаджиева, Елена1 aВлахова, Радка1 aВелкова, Йорданка1 aШушлина, Весела1 aАсенова, Ася uhttp://scripta-bulgarica.eu/bg/biblio/hadzhieva201401007nas a2200181 4500008004100000245005100041210005100092300001400143490000700157520051000164653001200674653001500686653001200701653002000713653001100733100002700744856005400771 2013 eng d00aПаралингвистика и етикет0 aПаралингвистика и етикет a20 – 310 v193 aThe paper focuses on the cultural perspective of the relation between nonverbal communication and etiquette. Under the etiquette is understood here a code of behavior that delineates expectation for social behavior according to contemporary conventional norms within a society, social class, gender, ethnicity, religion or group. Attention is paid to cultural differences in basic communicative situations meeting and seeing. They are accompanied by greetings, eye contact and utilization of space.
10aculture10aethiquette10ameeting10aparalinguistics10aseeing1 aАсенова, Ася uhttp://scripta-bulgarica.eu/bg/biblio/asenova201304143nam a2200157 4500008004100000245008500041210008400126260003500210300000800245520354600253100003303799700002703832700003703859700003303896856005603929 2013 eng d00aПрепъни-камъчета в чуждоезиковото обучение0 aПрепъникамъчета в чуждоезиковото обучение aСофияbГутенберг a1003 aСъществен компонент в учебните политики на международното образование е представянето на културните различия, които са в основата на редица недоразумения при общуването на представители от различни националности. Езикът като елемент от културата е нейното комуникативно и когнитивно средство, а речевите съобщения се различават със собствена идентичност, формирана от културологичен и исторически контекст. По този начин резултатът на корелацията език: култура намира израз в продуцирания текст.
Основна предпоставка за адекватен превод от родния на чуждия език и обратно е преодоляването не само на езиковите бариери, но и развиването на сензитивност към спецификите на чуждата култура. Затова една от приоритетните насоки за чуждоезиковото обучение е не механичното представяне на културните реалности, а и отчитането на тяхното влияние в контекста на междукултурните различия.
Разглежданата проблематика в книгата Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение от Е. Хаджиева, А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина обхваща разнопосочни мнения за фразеологичните единици и умалителните форми в българския език. По този начин авторският екип попада в поле, недостатъчно коментирано и представяно пред изучаващите български език като чужд. Избраният предмет и подход е провокативен от изследователска и методологична гледна точка и е отправна точка за включването на двете сфери в чуждоезиковото обучение. Методологията на това проучване използва интердисциплинарни изследователски процедури, приложени върху българските умалителни форми и българската фразеология.
Изключително ценен е изборът върху представители на различна езикова среда, мотивиран преди всичко и от спецификата на дейността на Катедра „Български език като чужд“, както и от възможните връзки между различни култури и националности, което разширява диапазона на проучването и дава перспектива и за бъдещи такива в съвременното езикознание.
Учебната книга „Текстове плюс“ включва подбрани текстове – образци от научния, публицистичния, художествения и разговорния стил.
Научните текстове презентират базисни понятия от научни документи и материали, включени в учебните програми на различни специалности в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – История, География, География на туризма, Психология, Социология, Философия, Политология, Право, Международни отношения, Журналистика, Филология и др.
Приложените към текстовете задачи и въпроси целят изграждането на умението четене с разбиране, като основно се акцентира върху усвояването на научната терминология чрез лексикалния и семантичен анализ на представените образци на научния стил. От друга страна граматическите задачи спомагат за усъвършенстването на лигвистичната компетентност на изучаващите български език като чужд.
В учебната книга се отделя специално внимание на типовете литературни и публицистични форми. Това е свързано с подобряването на общата информираност на обучаваните и социокултурното им ориентиране в една нова за тях чуждоезикова среда. Разгледани са произведения на представители на българската интелектуална мисъл като Блага Димитрова, Светослав Минков, Георги Господинов, Деян Енев и др. Същевременно са публикувани и образци на съвременната преводна литература.
Кое мотивира авторите за създаването на „Текстове плюс“? Освен изброеното по-горе бих прибавила културния прочит плюс на „другостта“, изразена чрез нова, непозната действителност, което предполага обогатяването на чуждоезичната естетическа рецепция.
доц. д-р Елена Хаджиева
1 aХаджиева, Елена1 aВлахова, Радка1 aВелкова, Йорданка1 aШушлина, Весела1 aАсенова, Ася uhttp://scripta-bulgarica.eu/bg/biblio/hadzhieva2013a03289nam a2200145 4500008004100000022001800041245012600059210012300185260003500308300000800343520267500351100003303026700002703059856005703086 2012 eng d a978954617126900aПол и език : Иновативни изследвания. Поведенчески и езикови модели0 aПол и език Иновативни изследвания Поведенчески и езикови модели aСофияbГутенберг a1303 aДоскоро съвсем непозната, екзотичната проблематика, отнасяща се до историята на пола, все повече привлича вниманието на редица учени от различни научни дисциплини и позволява изследванията върху пола да бъдат погледнати и интерпретирани от разностранни перспективи.
В представената монография се проследява изборът на езиковите средства при всякакъв вид комуникация, като се доказва, че той се обуславя от социални културни значения, включително и от пола. Направен е опит да бъде очертан профилът на системата от поведенчески и съответстващите им езикови модели, като за първи път извършените проучвания са върху езиковата практика на не-носители на българския език. В същото време се представя как опозицията пол/език кореспондира с междукултурните различия на представители от различни националности.
Наблюденията в книгата се базират на значителен брой проведени анкети, интервюта, коментари и спонтанни съобщения на чуждестранни студенти от хуманитарните специалности в СУ „Св. Кл. Охридски“, условно разделени в изследването на славянска, балканска, западна и източна група. Анализите показват, че процесът на общуване представлява динамична обмяна на идеологии, които са неразривно свързани със социокултурната идентичност на говорещите, като същевременно биологично половите роли влияят на избора на езикови средства при продуцирането на всякакъв тип текст.
доц.д-р Елена Хаджиева
1 aХаджиева, Елена1 aАсенова, Ася uhttp://scripta-bulgarica.eu/bg/biblio/hadzhieva2012a01467nam a2200181 4500008004100000245003700041210003700078260003500115520085200150100003301002700003101035700003301066700003301099700002701132700003301159700003701192856005601229 2012 eng d00aРазбирам и говоря0 aРазбирам и говоря aСофияbГутенберг3 aУроците включват кратки граматически очерци, като същевременно се извеждат и основни правописни, правоговорни и книжовни правила, характерни за българския език. Упражненията помагат за повишаване на лингвистичните и комуникативните умения на чуждестранните студенти.
Текстовият материал в книгата е важен с определените социокултурни знания, които представя за официалната и неофициалната реч и са свързани с различни тематични ситуации на общуване.
1 aХаджиева, Елена1 aВлахова, Радка1 aГарибова, Недка1 aДачева, Гергана1 aАсенова, Ася1 aШушлина, Весела1 aВелкова, Йорданка uhttp://scripta-bulgarica.eu/bg/biblio/hadzhieva201201240nam a2200157 4500008004100000022001800041245009100059210008800150260003500238520062500273100003300898700003500931700003300966700002700999856005601026 2011 eng d a978954617122100aБългарски език като чужд. За напреднали В2, С1, С20 aБългарски език като чужд За напреднали В2 С1 С2 aСофияbГутенберг3 aУчебното съдържание на помагалото е структурирано в урочни единици, които включват кратки граматически статии в областта на морфологията, синтаксиса, въпроси на правописа и пунктуацията и основни проблеми на българската стилистика. Упражненията помагат за повишаване на лингвистичните и комуникативните възможности на студентите.
1 aХаджиева, Елена1 aКаменова, Милена1 aШушлина, Весела1 aАсенова, Ася uhttp://scripta-bulgarica.eu/bg/biblio/hadzhieva201104712nam a2200169 4500008004100000022001800041245006200059210006100121260003500182300000800217520413200225100003304357700002704390700003304417700003504450856005704485 2011 eng d a978954617124500aРеч, етикет и културни традиции0 aРеч етикет и културни традиции aСофияbГутенберг a1523 aКнигата е предназначена за чужденци, студенти и специализанти, изучаващи български език и култура, а и за всички, чиито интереси са насочени към усъвършенстване на социолингвистичната и социокултурната им компетентност. За да стане част от чуждата култура, обучаваният обменя или споделя определени социокултурни знания и правила за официална и неофициална реч, етикетни единици, свързани с различни тематични ситуации на общуване, и избор на синонимните им варианти със съответните стилистични и социолингвистични маркери, а също поддържането на определено общуване в избрана тоналност.
Речевите съобщения са набор от практики, предлагащи не само конкретни системи на фонетични, лексикални и граматични норми, но също и определени начини на общуване – невербални, като се има предвид моделите на паралингвистическата кинематика, отразяващи националнокултурното своеобразие на българската речева действителност. Усвояването на вербалните и невербалните компоненти на комуникацията и представянето им като система усъвършенстват социокултурните знания на обучавания, който избира определен начин на въвеждане на света и по определен начин да поддържа отношения с тези, с които влиза в контакт.
Дяловете Устна комуникация, Невербалност и етикет, Културни традиции са представени с базисна теоретична част и задачи-самооценка за определяне степента на комуникативната способност на изучаващите български език. Студентите се информират за български етикетни единици и тяхната уместна или непрепоръчителна употреба, за различни лингвистични и паралингвистични компоненти на речевата дейност при формално и неформално общуване. Освен това са включени и материали за типични български етнографски, фолклорни и културни традиции, както и образци на междукултурни различия. За създаването на тази книга авторите са проучили и използвали материали от книги, монографии, статии и доклади на най-авторитетни учени и специалисти в споменатите по-горе съответни области. От съществено значение е и опитът на авторите в преподаването на български език акто чужд, както и богатият архив със значителен брой анкети и интерв’та с чуждестранни студенти, изучаващи български език и култура.
доц. д-р Елена Хаджиева
1 aХаджиева, Елена1 aАсенова, Ася1 aШушлина, Весела1 aКаменова, Милена uhttp://scripta-bulgarica.eu/bg/biblio/hadzhieva2011a