1. Събиране на данни. Обсъждане на структурата на електронните каталози и връзките между отделните им части. Тя бе уточнена в поредица от работни срещи. А. Милтенова, А. Бояджиев, Д. Радославова, А. Стойкова, М. Петрова-Танева, Р. Станкова и Р. Койчева анализираха данните, които да бъдат използвани в проекта и очертаха обема на материала. Бе извършено издирване на допълнителни източници (в българските и чуждестранните библиотеки и в Интернет). Бяха формулирани следните категории, в които се групират термините на тезауруса: агиография, реторика, химнография, текстология, палеография и кодикология, лингвистика, макрожанрове, микрожанрове (или протожанрове). Всяка от категориите беше обоснована и дефинирана чрез проучвания на научната литература.
2. Изработване на структурата на терминологичните статии, на статиите за произведение и на статиите за автор. Моделите се уточняваха в процеса на работа от всички членове на работния екип. При работата си екипът се е ръководил от целевите групи на ползвателите на електронния продукт, а именно: учащи се (студенти, магистранти и докторанти), които трябва да получат адекватна информация за термините при своята работа в процеса на образованието; специалисти (преподаватели, изследователи и библиотекари), които използват в своята работа средновековни славянски ръкописи и архивни материали в електронна форма; широка културна аудитория, която се интересува от славянската писмена традиция и свързаните с нея полета на културното наследство.
Важно е да се отбележи, че в рамките на този проект не се използва обичайният подход за предварително задаване на таксономия и дефиниране на йерархичните отношения между различните термини. Вместо това се използва електронна платформа, която позволява дефиниране на тези отношения и връзки (линкове) в процеса на попълването на материала и последващо генериране на различни видове класификации.