Вие сте тук

Типове справочници

Предвижда се електронният портал Scripta Bulgarica да обхваща следните типове справочници: Тезаурус от термини,  Статии за произведения, Изворови текстове (Писмени документи), Авторитетни списъци от византийски автори и Бибилография.

А). Тезаурус от термини

Тезаурусът представлява справочник, който покрива изброените по-горе категории: агиография, химнография, реторика, текстология, палеография и кодикология, лингвистика, макрожанрове, микрожанрове. Работният колектив прие следната структура на статията:

1) заглавна дума (термин);

2) кратко определение, което се дава след термина (дефиниция). То се разделя на три степени: съдържание на термина – под което се разбира цялата съвкупност от значения за обекта, означен с термина; значение на термина – малка част от съдържанието му, които са достатъчни за неговото идентифициране; история на термина – ако терминът е изменял своето значение, то това отделно се отбелязва.

3) идентични термини на осем езика – старобългарски, гръцки, латински, руски, сръбски, английски, немски (или френски); към термина на всеки език е желателно посочване на автора, който го е употребил (с препратка към библиографската информация);

4) библиографска информация. Тази информация свързва отделните речникови единици с референции за употребата на термините, статиите за произведения, изворовите текстове и авторитетните файлове.

5) ключови думи, сродни понятия.

Ако съществуват синоними (или различни производни от термина) в съвременната научна литература, то те се дават допълнително. Ако терминът липсва в старобългарски език, но е научен термин, създаден вследствие на изследователската традиция, то това специално се уговаря. Работата по допълването на тези понятия се изгражда на два етапа: в първия тази информация се изгражда като прост, неструктуриран списък. С натрупването им ще се пристъпи към йерархизирането им и към включването им в онтологични схеми.

Б) Статии за произведения.

Тези статии представляват метаданни към старобългарските текстове, поместени в електронната библиотека. Включват: заглавие на произведението; кратко описание на произхода му, на изворовите данни за него (преписи); вписването му в определен жанр или жанрова форма; значението му за историята на старобългарската литература. Дават се заглавията на произведението на старобългарски и на европейските езици. Библиографията включва: издания, превод на съвременен български (ако има) и литература. Ключовите думи насочват към релации (жанрове и жанрови форми), към които се отнася произведението. Научните названия се съставят на принципа на онтологиите, т.е. най-напред се вписва общото название, а след това частното, напр. Чудеса на св. Николай Мирликийски. Чудо за килима; или Цикъл апокрифи за кръстното дърво. Разказ за третото дърво. Следват се принципите на названията и те се сверяват с тези в проекта “Репертоар на старата българска литература и книжнина” ИЛ БАН.

Г) Изворови текстове, транскрибирани от ръкописите в UNICODE.

Предаването на текстовете е в машинночитаем формат, който позволява, както лесното експониране на старобългарски текстове в Интернет, така и използването им за електронна обработка.

Д) Авторитетни файлове за византийски автори.

Авторитетните файлове дават възможност да се свържат преводните произведения с техните автори. Системата на авторитетните файлове за автори е добре позната в библиотечната практика и в методиката за тяхното съставяне се използват същите формати. Статиите се състоят от заглавна дума (име на автора на съвременен български, старобългарски, гръцки, латински, английски и немски, напр. Ефрем Сирин, Ефрем Сириец (Mār Aprêm Sûryāyâ) (ок. 306–373 г.); стб. Ефремь (бл҃жен'наго Ефрема, с҃тго о҃ца нашег Ефрема); грц. Ἐφραίμ ὁ Σῦρος; лат. Ephraem Syrus; англ.Ephrem the Syrian; нем. Ephräm der Syrer); кратък преглед на биографичните данни за него и на неговите произведения с оглед най-вече на преведените на старобългарски; библиография.