Пеласгите. Една загадка на Балканите и Егеида

Пеласгите са основа на най-древно предгръцко население, което е обитавало още през неолита (6 000 - 2 600 г. пр. н. е.) и ранния бронз централните части на Балканския полуостров, главно централна и южна Гърция, западна Мала Азия и Егейските острови.
Етногенезата на балканските народи, включително и на Пеласгите е голяма загадка. Затова и литературата за тях е оскъдна, изказаните становища са често противоречиви. Археологическите данни са крайно недостатъчни, а на преданията почти не се вярва: в Омировата „Одисея", например се казва, че на остров Крит са живели пет народа - етеокрити, пеласги, кидноници, ахейци и дорийци.
През последните четири десетилетия редица открития в археологията и особено в палеолингвистиката, в това число и палеобалканистиката, като например дешифрирането на хетски език, на критско-микенската линеарна писменост Б, на етруския език и др. способствуваха за откриването и реконструирането на предгръцкия (пеласгийски) език от акад. Владимир Георгиев и школата му.

В дълги и сложни културни сблъсъци и взаимни влияния с други народи и племена пеласгите са формирали без съмнение своя собствена култура, която е оставила следи в минойската и микенската култура, в античните култури на Гърция и Рим, а оттук и в европейската цивилизация. Книгата е нов прочит на онова, което е писано за пеласгите до сега.