Проложно житие на св. Михаил Воин

Тъи ст͠ыи бж͠їи Михаилъ. бѣше вълѣта бл͠гочъстивааго цр͠ѣ Михаила. ѿ гра(д) Потꙋкы. рѡ(д)м сыи блъгаринъ. не нѣкако ѿ нижнии(х). нѫ въсечъстна бл͠говѣрна рода сыи. и пръвѣе ѿ пръворѡ(д)ныи(х) хр(с)тїанъ. его же нарекошѫ рѡ(д)ителїе его и ини мнѡsи ст͠ое дѣтѧ. юн же сыи. иже из младанства своего чисто поживь житїе. и бж͠їи стра(х) прѣ(д) очима имѣѧ. милостыѣми же и пощенїемъ и къ нищїимь рѫкоподателъ и посѣтителъ болѧщїимь. кротѡкъ и смѣренъ. и всѣкыми добродѣтѣлми ꙋкрашенъ. доше(д) възраста к, и, е͠ ,мъ лѣтѡ(м). и по чинꙋ воинскому избранъ примикиръсыи, надъ вои волныими. бы(с) же въз(д)виженїе ефїѡплѣнѡмъ и агарѣнѡ(м) на римскыи градъ. и нарѡдь хр(с)тїанскыѧ дръжавы и цр(с)тво. въз(д)вигошѫ же сѧ и римлѣистїи людїе. съ мнѡгыимь мнѡжьство(м) и на агарѣны поше(д)ше. и мнѡжьство бывшꙋ агарѣнскѡмꙋ ѧзыкꙋ. видѣвше же римлѧне ꙗко посилѣѧт сѧ агарѣне. и еѳїѡплѣне. на скѡрѣ въси въ горы бѣжахѫ и сквозѣ скровнаа мѣста. ст͠ыи же михаилъ ни ꙋбоасѧ. нѫ своѧ лю(д)и непрѣстанно потвръж(д)ааше. видѣвь ꙗко въси римлѣне бѣжашѧ. абїе прослъзив сѧ паде ницъ на землѧ. молѧ сѧ бг͠ꙋ ѡ хр(с)тїанѣ(х) гл͠ѧ. г͠и ı͠v х͠е б͠е въседръжителю. и прочее. и скончавь мл͠твѫ ꙋстръми сѧ на иноѧзычникы съ своими вои. и въше(д) посрѣ(д) бесчисльнаго мнѡжьства агарѣнь ї еѳїѡплѣн. и всѣ(х) побѣдивь разгна. сам же тъи и въси вои его ни единъ неврѣж(д)ень бы(с). и възвратив сѧ ѿ рати тоѫ. шествїе начѧ(т) творити къ дѡмꙋ своемꙋ. и приспѣвь до тираискаго мѣста и въсхѡтѣ почити тꙋ. бѣше въ мѣстѣ тѡмь. езеро велико. исхѡж(д)ааше изь езера то(г) зъмїи и поꙗдааше чл͠кы и скѡты. видѣв же рабъ его дымъ при езерѣ. и прїемь наскѡрѣ ꙗстїе и иде тамо идеже бѣше дымь исхѡдѧ. и обръте двцѫ сѣдѧщѫ. и начень рабъ онъ въпраша(ти) дв͠ицѫ. она же сказа емꙋ о зъмїи тѡм. ѡному же на нѧ възираѧщꙋ. и вънимаѧщꙋ. бесѣды еѫ. прикадишѫ сѧ ꙗстїа господина его. и принесе ꙗстїа къ рабꙋ бжїю Михаилу. и въпроси его. почто ꙋмоꙋдѣль еси и прикадишѫ сѧ ꙗстїа господина его ѡповѣда емоꙋ въсѣ ꙗже слыша ѿ дв͠цѫ. раб же бж͠їи Михаилъ сїа слышавь. и понѫдивь своѧ рабы ити съ нимъ. ѡни же не въсхѡтѣшѧ. бл͠женыи же помолив сѧ, и сътвори знаменїе чс(т)наго кр(с)та на лици своемъ. и въсѣде на конъ свои. и поемъ раба своего болшааго. и дош(д)ше на(д) езеро идеже бѣше дв͠ца. и въпроси ѧ ѡ всемъ и како пришла еси само. она же прѣщааше емꙋ отити ради. звѣрскааго сънѣденїа. и сказа емоꙋ како имѣше обычѣи градъ тъи. давати дѣти своѧ на изѣденїе зъмїꙋ. и повелѣ рабоꙋ своемоꙋ отити съ конемъ и стоати далече. рабъ же бж͠їи паде ницъ на земли. и помли сѧ бо͠ꙋ по мл͠твѣ же въставь и се зъмїи. ꙗви сѧ посрѣдь езера. свистаѧ. и възвышааше сѧ. быа его ѿ езера съженеи двадесѧте. опашъ же его биѧщи по водѣ идѣаше лактеи четыридесѧте. и ѿвръзъ троꙗ ꙋста. ст͠ыи же приемъ щитъ и мечъ. и ѿсѣче лѫкавому, г͠,главы, привидѣнныѧ. зъмїи же свивь опашъ ꙋдари ст͠го въ деснѫѧ ланитѫ. и въ лѣвѫѧ рѫкѫ. и ранѫ емоу сътвори. и мало бездꙋшьствовавь. пакы скоро въста. рабъ же его таковое чюдо видѣвь. тече въ гра(д) и възвѣсти бывшаа. граж(д)ане же изше(д)ше изъ града съ свѣщами и кадилына срѣтенїе ст͠го славѧще б͠а. дв͠цѫ же прѣдасть рѡдителема еѧ. ст͠ыи пѫ(т)шествꙋѧ прїиде въ дѡмъ свои. и прѣбывь мало днїи. прѣдасть бл͠женѫѧ своѫ дш͠ѫ г͠и. его же измлада възлюби. и прѣиде въ нб(с)ное цр(с)тво. знаменїа же и чюдеса мнѡгаа творѧ. цѣлебныѧ дары даѧ притѣкаѧщїимь кь немоꙋ. съ вѣроѧ и цр(с)твꙋѧщꙋ великѡмꙋ цр͠ю Калоıѡ͠анꙋ. и прѣѧвшомꙋ потꙋкѫ. прѣнесе ст͠го Михаила. и слышавь патрїархъ Василїе изыде съ всѣмь причътѡ(м) и болѣры на срѣтенїе ст͠го. съ свѣщами и кадилы. приемше же цр͠ъ, Калоıѡ͠ан и патрїархъ възнесошѧ ст͠го въ бг͠осп(с)ныи цр͠игра(д) Трънѡвъ. и положихѫ его въ велицѣи патрїархи цр͠кве ст͠го възне(с)нїа. въ рацѣ новѣ. его же мл͠твами г͠ъ б͠ъ, нашъ да спо(д)бит ны цр(с)твїꙋ своемꙋ. ами(н).