1. В службите за жени светици се откроява градацията в композицията на отделни поетични строфи с хайеретичната възхвала, повлияни от структурирането на Богородичния акатист, с анафора “радвай се”, като се добавят номинации за светицата. Хайретичните анафори са формална особеност за дванадесетте икоса на Богородичния акатист, като всеки икос има непроменлив брой хайретизми по шест двойки. Тринадесетият икос е рефрен на предходните, а всяка двойка е обединена от строг изосилабизъм и тонален паралелизъм. Тази стилистична фигура, вместо в икоса, се открива в третия тропар на третата песен в канона за първи глас от Сръбската служба за св. Петка по преписа от началото на ХV в. от манастира Хилендар № 461 (вж. Минева 2005: 94 и Станкова 2012: 98-100):
Радуи се звѣздо побѣждающїа сл͠нце.
Радуи се наде безнадежднымь.
Радуи се пристанище плавающимь вь лютых пѹчинах морскых.
Радуи се ако тобою нечистыи дѹси прогоними бывають.
Радуи се христїаномь топлаа помощнице.
Радуи се скѵптрѹ срьбскомѹ поборнице.
Радуи се сѹщимь вь тьмницахь великое ѹтьшенїе.
Радуи се Петко б͠гомѹдраа.
В Службата за св. царица Теофана (изд. по Цетинския препис от ХVІІ в. от Иванова 1988/89) натрупването на номинации за светицата, предхождано от хайретичната анафора, се открива на съответното си място в икоса (структуриран с тринадесет анафори, точно по модела на Богородичния акатист):
Радуи се источниче дарованы.
Радуи се рѣко исцѣлѥнїи.
Радуи се недѹгы лютїе ѿгонещи.
Радуи се скрьбнымь ѹтѣшенїе б͠жстьвно.
Радуи се аже вльны ѹставлающїи искѹшенїи.
Радуи се аже страждѹющїихь ѹврачающїи топлѣ.
Радуи се юже възлюбы троица с͠таа.
Радуи се ако вьсакыа напасти ѿгонїши.
Радуи се свѣздо побѣжающїа с͠лнце.
Радуи се надеждо ненадѣющим се.
Радуи се пристанище ѡбѹреваемыим.
Радуи се ѹтѣшенїе малодѹшным.
Радуи се б͠͠жствное авленїе.
2. В Рилския препис (РМ 2/15) на втората редакция на службата за св. Йоаким Осоговски в икосът след кондакът за осми глас (вж. Станкова 2016):
ра(д)уи се свѣтлаа инокꙋющимь славо.
ра(д)уи се ꙗсныи цѣломѹдрїа стльпе.
ра(д)уи се мѹжьствꙋ ꙗвѣ сказателное познанїе.
ра(д)уи се прѣмѹдраго разꙋма ꙗвлѥнїе.
ра(д)уи се правило равностоателное, правдѣ извѣстно.
ра(д)уи се ѹме наслаждае се неизре(че)нны(хь) мыслеи.
ра(д)уи се въсꙋ тваръ бл͠гочьстїемъ ꙋдивль.
ра(д)уи (се) имже въсакаа страсть ѹмрьтви се.
ра(д)уи се источниче животны(хь) вѡдь.
ра(д)уи се сп͠сителю иже вѣрно ти въпїющимь.
ра(д)уи се о͠че Iѡакїме:—