Думи, с които се именуват лица, неща и понятия. Античните граматици са считали, че то изразява нещо съществено (срв. лат. термин), който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно), или понятия (качества, състояния, действия). Съществителните са конкретни, ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни, ако са част от третата. Старобългарското съществително име притежава род, число, падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения), наследници на индоевропейските и праславянски основи.
