Част на речта, която означава качество, свойство или белег на нещата. Делят се традиционно на качествени, притежателни и относителни. Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета: пьстръ, стоудьнъ, младъ. Притежателните означават принадлежността: отьчь, братовъ. Относителните показват различните белези на предмета, относно до веществото, от което е направен, произхода му, времето и предназначението му.
Прилагателното може да бъде субстантивирано, ако в изречението то заема функцията на съществителното.
Старобългарските прилагателни притежават род, число, падеж и се скланят. Прилагателните са имали две форми: кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна). Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м. и ср. р. или по -а(jа) основи за ж.р. Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи.
Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен, но не е развита превъзходната степен. Сравнителната степен се е образувала по два начина. Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за ж.р.) и -jes (за м.р.). В ж.р. към наставката се е прибавяло окончанието -и за им.п. ед. ч. и формите съответно са били дражьши (ж.р), дражь (м.р) и драже (ср.р.). Дългата форма се е образувала със същата наставка, но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа. Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли: добрѣиши (ж.р.), добрѣи (м.р) и добрѣе (ср.р.).
