Пространна агиографска творба, посветена на първия български отшелник и основател на Рилския манастир. Народното житие е най-ранното известно съчинение за българския светец. Написано е през XII в., преди 1183, тъй като в него липсват сведения за пренасяне на мощите му в Унгария. Предполага се, че неговият автор е монах от Рилската обител. Отнася се към типа жития, изградени както на основата на канонични, така и на фолклорни, апокрифни и богомилски произведения (предания, легенди). Отклонения от литературния канон има в композицията на житието, негови образци са дометафрастови текстове и патерични разкази, библейски реминисценции, есхатологични мотиви, химнографски елементи. Централните епизоди включват срещата на анахорета с цар Петър и пренасянето на мощите на светеца от царя в Средец. Запазено е в около 10 преписа, най-ранните датират от XV в. Вероятно е създадено в Рилския манастир или в Средец. Житието липсва в състава на пролозите и минейните панегирици, среща се в сборници, изцяло посветени на св. Иван Рилски и възникнали в Рилската книжовна школа. Творбата оказва влияние върху дамаскинарската книжнина, изобразителното изкуство и фолклора.
