епиграфика

Надписът е открит от д-р Христо Даскалов от Трявна през 1858 т. Той е издълбан върху мраморна колона, намираща се в църквата „Св. 40 мъченици” в Търново. Датиран е към 1230 г. По съдържание е едновременно строителен и летописен. В него се дават сведения за построяването на църквата „Св. 40 мъченици”, но основната част от текста е посветена на битката при Клокотница на 9 март 1230 г. В Търновския надпис се съдържа ценна информация за победата на българския цар, пленяването на епирския владетел Теодор Комнин, разширяването на границите на България до Одри и Драч.

Надписът е намерен в крепостта Боженишки Урвич близо при с. Боженица, Ботевградско. Изсечен е върху скална площадка с размери 3,25 х 1,90 м. Негови копия се пазят в Историческия музей в Ботевград и в Националния исторически музей в София.

Надписът на чъргубиля (ичиргу боил) Мостич е открита от Станчо Станчев през 1952 г. по време на археологически разкопки в манастирската църква в местността Селище в Плиска. Днес оригиналът му се намира в Националния археологически музей в София, а негово копие се съхранява в Археологическия музей в Преслав. Надписът е изсечен върху каменна плоча с размери приблизително 1,30 х 0,58 м. и дебелина около 10 см., която покрива зидания гроб на покойника. Текстът е изрязан в 12 реда.

Битолският надпис, датиран към 1015-1016 г., е изсечен по поръка на цар Иван Владислав. Днес се съхранява в музея в Битоля, Македония. До момента той е най-дългият датиран старобългарски епиграфски паметник. Намерен е през 1956 г. при събарянето на Чауш Джамия в Битоля, където е бил вторично изпозван като сторителен материал.

Ананиевият надпис е епиграфски паметник с антибогомилска насоченост. Датиран е към периода на управление на цар Петър – 927-970 г. Приема се, че негов автор е монахът Ананий, но според Величка Константинова тази атрибуция не е напълно сигурна. Открит е през 1947 г. от Теофил Иванов в основите на средновековната църква в с. Гиген, Плевенско. Съхранява се в Националния археологически музей в София. Надписът е изписан върху каменен блок с широчина 85 см. и се състои от 7 непълни реда. При пренасянето му в София камъкът е счупен и част от текста е изгубена.

Чаталарският надпис е строителен епиграфски паметник, изписан по поръка на хан Омуртаг. Намерен от археолога Рафаил Попов при шуменското село Чаталар (дн. с. Хан Крум) през 1905 г. по време на археологическите разкопки, които Руският археологически институт в Константинопол провежда в Плиска. Издълбан е върху варовикова колона с диаметър 0,75-0,53 м. и височина 6,15 м., която впоследствие е счупена в долния край и е запазена на височина 3,83 м. Днес колоната с Чаталарския надпис се съхранява в Националния археологически музей в София.