приписка

Вторична приписка с летописен характер. Намира се в ръкописен осмогласник от ХІV в., дело на неизвестен книжовник, който се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София под инв. № 180 (313). Летописът се състои от пет бележки, изписани от една ръка. Те се намират на последния хартиен лист, залепен от вътрешната страна на задната корица на ръкописа. Почеркът на бележките е характерен за ХVІІ в. Вероятно листът е добавен към ръкописа при второто му подвързване през 1652 г. Предполага се, че летописните бележки са късен препис на по-рано съставен исторически текст.

Вторична приписка с историческо съдържание. Намира се в т. нар. Панагюрски сборник от ХVІ в., съхраняван в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София под инв. № 433. Бележката е разположена в долните полета на листове от 1а до 33б, по един ред на всяка страница. Датирана е към 1690 г. Неин автор е поп Петър от с. Мирково, Пирдопско. Бележката му е важен извор за събитията от края на ХVІІ в. Приписката дава сведения за войната между Османската и Хабсбургската империя от 1683-1699 г., която приключва с т. нар. Карловацки договор от 26 януари 1699 г.

Заключителната приписка (колофон) е поместена на последния запазен лист (л. 242) в Бдиснкия сборник, съставен през 1359-1360 г. по поръка на видинската царица Анна, съпруга на цар Иван Срацимир (1352/3-1396).Известният днес ръкопис (№ 408 от Университетската библиотека в гр. Гент, Белгия) по водни знаци се датира към самото начало на 15 в. и вероятно представлява по-късен препис. Може да се предположи, че в него след приписката е имало още един изписан лист, който е бил откъснат – от него е оцелял долният ъгъл, върху който се чете думата „амин“.

Лондонското евангелие (Лондон, Британска библиотека, Add. MS. 39627) е луксозен ръкопис, създаден по заръка на цар Иван Александър (1331-1371). Съдържа множество миниатюри, илюстриращи евангелския разказ, както и портрети на царското семейство. Основната бележка на калиграфа, монах Симеон, е изписана с уставното писмо на основния текст и е поместена в края на ръкописа, на л. 274-275.