сборник

Заключителната приписка (колофон) е поместена на последния запазен лист (л. 242) в Бдиснкия сборник, съставен през 1359-1360 г. по поръка на видинската царица Анна, съпруга на цар Иван Срацимир (1352/3-1396).Известният днес ръкопис (№ 408 от Университетската библиотека в гр. Гент, Белгия) по водни знаци се датира към самото начало на 15 в. и вероятно представлява по-късен препис. Може да се предположи, че в него след приписката е имало още един изписан лист, който е бил откъснат – от него е оцелял долният ъгъл, върху който се чете думата „амин“.

Въпросите на Йоан Богослов към Авраам са съчинение, преведено на старобългарски от гръцки вероятно ХІ-ХІІ век. В описанията са отбелязани два преписа на 4 Ap. Apoc. John в гръцки ръкописи, които са следните: (1) Cod. Athon. Cutlumus No. 176, 1438-39, f. 179v-183v и (2) Cod. 1007, Fonds principal, Ethnikê Bibliothêkê tês Hellados (EBE), Athens, 15th-16th c. ff. 171-176. Означава се в медиевистиката като четвърти вариант на Апокалипсиса на Йоан Богослов (4 Ap. Apoc. John), представляващ отделно произведение.

Заглавие: Закони земледѣлні ѿ Оустіановы(х) книгъ. ѡ земледѣлцѣ(х)

Начало: Достоить земледѣльцю, дѣлающю свою нивоу, быти праведноу и не въсхыщати бразноу ближнѧго своего.

Заглавие: Сиꙗ книги мѣрило праведноѥ, извѣсъ истиньый, свѣтъ ѹмѹ, око слову, зерцѧло, свѣсти, тмѣ свѣтило, слѣпотѣ вѡжь, припутенъ  ѹмъ, скрвѡенъ разумъ, прикрутъ помыслъ, пастырь стаду, кораблю кормьникъ, волкомъ ловець, татемъ песъ, ворѡнамъ соколъ, нетопыремъ слнце, оку квасъ, червемъ солъ

 Първа статия: Чинъ изѧщенъ всѧкому начинаимѡму словеси, ищи ѿ б҃а начат...

Начало: Богъ есть надъ всѣми вѣки...

Заглавие:  Сіа  настоѧща книга есть преподобнагѡ ѡ(ть)ца нашего Никѡна твореніе.  іаже неречена бысть тактикѡ(н), еже есть чиновнаа:

Заглавие на пролога: Сіе трѹдолюбіе сеѧ книгы въсе дѣистнѹѧщѹ господѹ и богѹ и спасѹ нашемѹ ІУ Хрістѹ, и еще же и прѣчистѣи матери его и богородици съпоспѣшьствѹѧщи, сътворено бысть къ полѕи хотѧщим(ь)

Нач.: Понеже бо ѿ прѣдварших(ь) лѣт(ь) бож(ь)стъвных(ь) писаніи глаголи.

Преводен цикъл от апокрифни разкази, който се приписва на Григорий Богослов.