Летописен разказ за пренасяне мощите на св. Петка Епиватска от Каликратия в Търново от 1234 г.
Летописен разказ, следващ особеностите на разказите за пренасяне на мощи. Текстът е оригинално произведение на старата българска литература, дело на неизвестен книжовник. Известен е по единствен препис, запазен в Трефологий, или избрани служби на светци с други съчинения (ръкопис № 162 от сбирката на Ал. Хлудов, ГИМ, Москва, f. 141v‒143r) от XIV в. Разказът е поместен без заглавие на мястото на проложното житие след шестата песен на канона и службата за мъченица Параскева (Петка) Римлянка на 26 юли.