рус.: Герман стб.: ст҃ыи Герман грц.: Γερμανóς лат.: sanctus Germanus англ.: Germanus/Germanos І нем.: Germanos I. von Konstantinopel Details Текст Византийски книжовник и църковен деец. Роден в Константинопол. Произхожда от аристократично семейство. Баща му е екзекутиран 668 г. заради участие в заговор, а самият той е скопен. Първоначално е клирик в храма св. София в Константинопол, а около 705 г. е ръкоположен за епископ на Кизик. През 715 г. става патриарх на Константинопол. В стремежа си към единство на Църквата отправя послание до арменската църква, запазено на арменски език. Като привърженик на иконопочитанието се противопоставя на опитите на император Лъв ІІІ да наложи иконоборчеството. Затова е принуден от императора 730 г. да напусне патриаршеската катедра. Погребан е в манастира Хора в Константинопол. След превземането на столицата на Византия 1204 г. от кръстоносците мощите му са пренесени във Франция, но през 1793 г. по време на революцията частично са унищожени. Част от тях са във Венеция. Умира в Платания (близо до Константинопол). Паметта му се почита на 12 май от православната, католическата и арменската църкви. Не е докрай изяснено авторството на произведенията, които му се приписват. Смята се, че му принадлежи цикъл Богородични хомилии: две хомилии за Въведението в храма на пресвета Богородица, една за Благовещение на пресвета Богородица, три за Успението на пресвета Богородица и една за Полагането на пояса на Богородица. Две от хомилите за Въведението в храма на пресвета Богородица и две за Успението на пресвета Богородица са преведени на старобългарски през втората половина на ІХ в. и отново през ХІV в. Второто слово за Въведението в храма на св. Богородица (нач.: Се пакы другое трьжьство и светло празднество...) е оказало въздействие (вероятно в гръцки оригинал) при съставянето на хомилия за същия празник от св. Климент Охридски. В старобългарската литература е разпространено съчинението му „Църковно сказание” Γερμάνου ἀρχιεπισκóπου Κωνσταντινουπóλεως ἱστορία ἐκκλησιαστικὴ καὶ μυστικὴ ϑεωρία. В някои преписи за негов автор се посочва Василий Велики. В края на IX в. то е преведено от Константин Преславски. Химнографските му произведения: самогласни стихири и канони също са свързани предимно с Богородичните празници. Химнографските творби, посветени на големите църковни празници са преведени на старобългарски към края на ІХ в. и влизат в Празничния миней. Литература Germanus I in Wikipedia Opera omnia Constantipolensis, Germanus, авт . 1865. Opera omnia. (ред)Jacques-Paul Migne. Patrologia Graeca. (Patrologia Graeca). Paris: Lit. Издания Patrologia Graeca Constantipolensis, Germanus, авт . 1863. Patrologia Graeca. . Том 98. Ключови думи: патриархиконоборчествоиконопочитаниехомилиихимнографияканониТермини: тълкуваниеАвтор: Гергана Николова
Opera omnia Constantipolensis, Germanus, авт . 1865. Opera omnia. (ред)Jacques-Paul Migne. Patrologia Graeca. (Patrologia Graeca). Paris: Lit.