хомилии

Светец, известен богослов и църковен деятел, игумен на манастира Св. Екатерина на Синай. За живота му не е известно почти нищо и често е отъждествяван с други отци на църквата с името Анастасий - това са антиохийските патриарси Анастасий I Синаит и Анастасий II Синаит,  както и четирима монаси със същото име, живели през VII-IX в, автори на разнообразни съчинения, предимно кратки дидактични творби. В повечето случаи е трудно да се установи авторството на приписваните му произведения или все още се водят научни дискусии по въпроса.

Йерусалимски презвитер, екзегет. Малко е известно за живота му. Изучава богословие в Константинопол при Григорий Богослов. Връща се в Палестина и се установява в манастир около Йерусалим. Около 412 г. е ръкоположен за презвитер. През 428/429 г. участва заедно с патриарха на Йерусалим Ювенал в освещаването на църквата на манастира на Евтимий.

Произведенията му са екзегетични и проповедски:

Тълкувания на Стария завет:

„Коментар на книгата Левит“, Commentarius in Leviticum (CPG 6550), запазена на латински;

 Коментари на псалмите:

Раннохристиянски Отец на църквата, патриарх на Констнтинопол. Един от тримата „светители“ – „вселенски учители“, наравно с Василий Велики и Григорий Богослов. Получава високо образование при оратора Либаний и Диодор от Тарс. През 369 г. е покръстен от антиохийския епископ Мелетий. След няколко години се отдава на монашески живот, прекарва 2 години в пещерите близо до Антиохия, но заради влошено здраве е принуден да се завърне в града.

Византийски патриарх и богослов. Произхожда от аристократичен род: баща му Сергий е спатарий, брат на патриарх Тарасий (784–806). Известно е, че получава високо образование. През 838 г. е включен в посолството до арабския халиф Мутасим (833–842). Назначен е за протасикрит, началник на императорската канцелария и  протаспатарий.  След свалянето на патриарх Игнатий (847–858, 867–877) е през 857 г. издигнат на патриаршеския престол, без да са спазени изискванията на канона (857–867).

Сирийски теолог, химнограф, отец на църквата. Предците му са заемали висши постове в данъчната администрация в Дамаск. Твърде малко е известно за неговата биография. Известно е, че получава добро образование заедно с Козма Маюмски. Вероятно той, също както дядо си и баща си, се е издигнал до висок пост в администрацията по време на управлението на Омейядите – главен логотет. Оттегля се в манастир в Палестина. Предполага се, че е ръкоположен за свещеник.

Византийски книжовник и църковен деец. Роден в Константинопол. Произхожда от аристократично семейство. Баща му е екзекутиран 668 г. заради участие в заговор, а самият той е скопен. Първоначално е клирик в храма св. София в Константинопол, а около 705 г. е ръкоположен за епископ на Кизик. През 715 г. става патриарх на Константинопол. В стремежа си към единство на Църквата отправя послание до арменската църква, запазено на арменски език. Като привърженик на иконопочитанието се противопоставя на опитите на император Лъв ІІІ да наложи иконоборчеството. Затова е принуден от императора 730 г.

Раннохристиянски книжовник. Роден в Нибиса в Месопотамия (Нисибис, Nisibis, днес Nusaybin), когато градът е под римско управление. Според сирийското му житие родителите му са християни, но вероятно баща му е бил езичник, жрец на Абнил или Абизал. Покръстен е от епископа на Нибиса св. Яков. Принуден е да напусне града при преминаването му под властта на персите през 363 г. Установява се в Едеса, където прекарва 10 години до края на живота си. Разказва се, че живял  осем години при монасите на Нитрийската  планина.