ѡ(т) г(д)на ц(с)рѣ ср҃ацимира. жꙋпанꙋ ꙗковꙋ. херъманꙋ фолногю. и петрꙋ фаин(г)ълю. и в(с)умъ пꙋргаромъ. що ми сте писали и порꙋчали. да ви лю(д). хо(д) свободно. тако ми бг҃а волно и свободно да идѫ г(д)на крала лю(д) ꙋ г(д)на крала гра(д). и да тръгꙋѫ. що имъ е драго. а ѣ давамъ мою верꙋ. цр(с)вꙋ. и ꙗ ихъ ꙋзимамъ. на мою дш҃ю. како да сꙋ ѡ(т) цр(с)ва ми. съблюдени. да имъ. не бꙋде пакоста некоꙗ. ни до егинога вла(с). како сами да видите. и ѡще да сꙋ почитани и полюбени ѡ(т) цр(с)ва ми. кои донесе листъ. ѡ(т) ва(с)
† ІѠАНЬ СРАЦИМИРЬ ЦР҃Ъ БЛ҃ГАРОМЪ.
Препис:
Даскалова, Ан., М. Райкова. Грамоти на българските царе. София, 2005, с. 48.
Библиография:
Грамоти на българските царе
. 2005. Грамоти на българските царе. София.
Термини:
Статии: