Византийски историк, тълкувател на канони. По времето на император Алексий I Комнин (1081–1118 г.) е главен съдия и личен секретар на владетеля. След смъртта на императора се от оттегля в манастира Св. Гликерия, на едноименния остров в Мраморно море, където до края на живота си пише книги. Умира вероятно в средата на XII в.
Византийски хронист, митрополит на Навпакт. Живее и твори по времето на император Мауил I Комнин (1143 - 1180). Автор е на различни поетични и прозаични съчинения, много от които още не са проучени и/или издадени, а и не малка част са загубени. Най-главното и известното му произведение е неговата стихотворна хроника, позната като "Манасиева летопис" (Σύνοψις ἰστορική) в 6733 стиха с петнадесетстъпен ямб. Произведението започва със сътворението на света и завършва с времето на възцаряване на император Алексий I Комнин (1081-1118) и има подчертано поучителен характер.
Византийски хронист. Автор на „Световна хроника” Χρονικὸν σύντομον, която е популярна във Византия и сред славяните. Хрониката се смята, че е ключова за развитието на византийската историографска традиция в края на VIII в. и първата половина на IX в.
Византийски хронист. Известни са малко сведения за биографията му, главно от съчинението му. Сириец, родом от Антиохия, там той получава добро класическо и юридическо образование. Заема чиновнически постове. По-късно става клирик. В началото на 30-те години на VI век се установява в Константинопол. Съставя „Световна хроника”, Chronographia (CPG 7511) „от сътворението на света” до съвремието му. Смята се за най-ранното произведение в жанра. Стилът на изложение в хрониката е назидателно-развлекателен. Предназначена е за средно образовани читатели, предимно монаси.