Вие сте тук

Йоан Зонара

края на XI в. - ок 1164

рус.: 
Иоанн Зонара
грц.: 
Ἰωάννης Ζωναρᾶς
лат.: 
Iohannes Zonaras
англ.: 
Joannes Zonaras
нем.: 
Johannes Zonaras

Details

Текст

Византийски историк, тълкувател на канони. По времето на император Алексий I Комнин (1081–1118 г.) е главен съдия и личен секретар на владетеля. След смъртта на императора се от оттегля в манастира Св. Гликерия, на едноименния остров в Мраморно море, където до края на живота си пише книги. Умира вероятно в средата на XII в.

Най-известното му произведение е „Всемирна история” Ἐπιτομὴ ἱστοριῶν, букв. „Разрез от истории”, която включва  събитията от сътворението на света до смъртта на Алексий I Комнин в 18 тома. Особено е ценна със съдържанието ѝ, отнасящо се до XI в. Компилирана е въз основа на внушителен изворов материал, като за целта са използвани произведения и хроники на редица римски и византийски писатели.

Хрониката на Зонара е преведена в българската традиция най-вероятно към средата на XII в. (П. О. Потапов). Известни са няколко славянски версии. Една съкратена версия, запазена в ръкопис от Волоколамския манастир (РГБ, Волок. № 415) е издадена от О. М. Бодянски в 1847 г. Най-ранният ръкопис от пълната версия (XV век), съхраняван в Белградската национална библиотека, изгорял през 1941 г. В Русия се съхраняват два ръкописа: в С. Петербург (БРАН, № 24.4.34, първата половина на XVI век) и в Москва (РГБ, колекция на Ундолски, № 1191, XVI век). Всички те са със сръбски произход, но със следи от среднобългарска подложка, което свидетелства, че първоначалният превод е направен в български книжовен център. Запазен е препис от ръката на Константин Костенечки в ръкопис от манастира Зограф, № 105, от 1433 г. Откъси от историята, отнасящи се до събития от края на X и началото на XI в., включително падането на Самуилова България под византийска власт, са преведени вторично и са добавени към славянския текст на Хрониката на Симеон Логотет, запазен в един-единствен молдовски ръкопис от XVII век, но възхождащ към търновски оригинал от късния XIV в.

Освен хрониката с името на Зонара се свързват писма, тълкувания, жития на светци, химни и тълкувания към Григорий Богослов (CPG 3049). Дали той в действителност е създателят им, не е категорично доказано, но е много вероятно.

 

   

Литература

Заметки о славянской рукописной традиции Хроники Иоанна Зонары

Турилов, Анатолий А, авт . 2017. Заметки о славянской рукописной традиции Хроники Иоанна Зонары. В , Летописи и хроники. Новые исследования. 2015–2016. Сборник статей памяти О. В. Творогова, 3-11. (Летописи И Хроники. Новые Исследования. 2015–2016. Сборник Статей Памяти О. В. Творогова).
Издания
Автор: 
Иван И. Илиев