анекдот

Кратко сюжетно повествование, изградено върху запомняща се случка и фокусирано предимно върху действията, постъпката на един или повече персонажи. С отразяването на интригуващо събитие анекдотът пресъздава и конктертна ситуация, и характера на лицето, което участва в нея. В този смисъл контекстът и етосът на героя са сред основните компоненти на жанра. Анекдотът се включва, редом с други първични наративни форми, в граматическите упражнения на реторическите наръчници. Често се асоциира с хреята и най-вече с апофтегмата, доколкото и в двете жанрови форми е отразена кратка история. Водещо за апофтегмата, обаче, е запомнящото се изказване, докато за анекдота е важна запомнящата се случка. Анекдотът претендира да отразява реално събитие с действителен персонаж, но в жанра нерядко се преплитат историческа достоверност и фикция. Анекдотът може да съществува и в антологични сбирки, и като илюстративен детайл в по-голям наратив.

Думата анекдот произлиза от грц. ἀνέκδοτον, букв. ‘неиздаден’ и се отнася за произведението на Прокопий Кесарийски (ок. 500-ок. 565) Ἀνέκδοτα – сборник със случки от дворцовия живот във Византийската империя по времето на имп. Юстиниан І.      

В средновековната славянска литература не са познати антологии с анекдоти в чист вид. Сбирките с кратки жанрове на мъдростта съдържат преимуществено гноми и апофтегми, анекдотът е най-слабо представен в тях.