Изброяване на предмети в текста, за да се постигне по-голяма яснота, за експресивно подчертаване на определена идея и за придаване на допълнителен вътрешен ритъм на текста. Изброяването е характерно както за риторически, така и за наративни творби. В средновековната сръбска литература типичен пример на апаритмесис, който покрива и трите изредени функции на фигурата, е изброяването на вещите, дарени от Елена Анжуйска (†1314) според житието й, създадено от сръбския архиепископ Данило II (†1337): на потрѣбоу (светыимь црькьвамь и монастиремь нештедьно подавааше) книгы божьствьныѥ вь домоу своѥмь сьставлꙗюшти (и изредьно пишоушти), такожде и сьсоуды свештеныѥ златы и сребрьны оукрашены .. бисеры и камениѥмь многоцѣньныимь, ризы же иѥреомь... (Daničić 1972:68-9, 77). Отделното споменаване на частите на тялото на св Кирил в Похвалното слово за него от св Климент, може да се смята за вертикален апаритмесис, доколкото отбелязването им е вписано в паралелна синтактична структура, която едновременно подчертава всяка от тях и я откроява, като й придава специфична роля. Макар че апаритмесисът е плеонастична фигура, той не бива да се бърка с натрупването на епитети, което има различна функция.