1. Прозодичен надреден знак, бележещ липса на вокал. Употребява се в екфонетичната нотация. Същият знак в средновизантийската нотация бележи интервал секунда по-надолу.
2. Знак с подобна форма, но с наименование паерчик отбелязва загубата на ерова гласна (вж. изпадане на еровете) в глаголическата и кирилската писменост.
3. Знакът може да означава и наличие на палаталност на съгласната (меглец в старобългарски).
