Екземплум (букв. ‘пример’) е възприеман като истинен кратък разказ, онагледяващ морална поука, мисъл или събитие. Функциониращ въз основа на приликата и сравнението, примерът може да бъде позитивен или негативен. Той произхожда от античната ораторска практика и е широко използван и през Средновековието, особено в латинската литература, където възникват множество сбирки от екземпла. С тяхна помощ проповедниците украсяват своите слова, като използват занимателните текстове за да илюстрират излаганите възгледи. Източниците на поучителните примери са заимствани от жития, хроники, анекдоти, басни, приказки и легенди.
