Разширение на синтактично обособена цялост с цел изясняване на отделна част от нея. Често се намира в края на фраза или изречение. Въвежда се с пояснителни думи като: ‘тоест’, ‘сиреч’, ‘ще рече’ и др. В старобългарската литература може да се срещне в прозаически произведения, напр. поучителни слова, тълковни слова, жития.
Примери:
вѣроу и вы по(д)бнꙋ прїемше поклоните се крс(т)оу, сирѣ(ч) бж͠їи силѣ (Житие на Иларион Мъгленски от патриарх Евтимий) (Дикова 2011: 74);
Паче же вьсѣхъ праздьникъ почитати дьнь въскрьсениѣ Хв͠а. еже ст͠аѣ недѣлѣ. (Петков и колектив 2008: 202-203)
