Един от трите вида антологии, в които палеографът от френски произход М. Ришар групира византийските флорилегии или сборниците с кратки извлечения. Другите два вида са съответно монашески и сакро-профанни. Названието на този вид флорилегий произлиза от името на съставителя (или инициатора) на тритомния сборник Ἡερά (Йера) – Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Смята се, че по-вероятното място на възникване и първоначално разпространение на Йера е Палестина, а не Константинопол. Основни източници, от които са извлечени откъсите в антологията, са книгите на Стария и Новия завет, текстовете на доникейски отци, на Йосиф Флавий и на Филон. Първите две книги на Йера, респ. „За Бога“ и „За човека“, са с азбучна подредба на главите. Третата книга – „Паралели“, посветена на добродетелите и пороците, е с антитетична структура – срещу конкретна добродетел е представен материал върху ответния й порок. Популярното название Sacra Parallela, обозначаващо сбирките с ексцерпти от трета книга, навлиза и се утвърждава в науката от едноименното издание на М. Льокиен (M. Le Quien) по ркп. Vat. Gr. 1236 от ХV в. По качеството и броя на запазените свидетели, най-значима е втора книга, а като непряка традиция – т.е. градиво за сакро-профанни флорилегии (напр. Loci Communes на Псевдо-Антоний) – трета книга.