Хипархетипът (от грц. ὑπό ‘под’ и ἀρχέτυπον, вж. архетип) е свидетелство за група преписи, в които е запазен текст, обединен от общи грешки, обща структура и общи четения. Ако при сравнението на всички свидетели напр. ABCDEF част от тях – ABCD се обединяват според текстологични признаци, но E и F се различават от тях, то ABCD имат общ хипархетип (α). E и F произхождат от друго разклонение на ръкописната традиция или от друг хипархетип(и) (β) или (γ). Хипархетипът представлява първообраз на текста на определен стадий от развоя на ръкописната традиция, възхождащ към по-ранен архетип (или хипархетип).
Пример: https://wiki.hiit.fi/display/stemmatology/Hyparchetype