Официален документ с голямо значение, издаден от средновековен владетел, чрез който се обнародват закони, скрепяват се международни договори, даряват се земи и имоти, гарантират се икономически или административни привилегии. Неговата автентичност и правна сила се удостоверяват чрез прикачен с шнур към долния му край златен печат на съответния владетел, откъдето идва и името на документа (от гр. χρυσός – злато, и лат. bulla/ гр. βούλλα – печат, пръстен-печат). По-маловажните грамоти имат сребърен или оловен печат и съответно се наричат аргировули и моливдовули.
Южнославянските владетелски канцеларии заемат от Византия практиката на издаване, съставяне и оформление в хрисовули. Хрисовулите обикновено започват с встъпление, състоящо се от няколко елемента: invocatio – призоваване на Бог (словесно или чрез поставяне на кръстен знак); intitulatio – изреждане на титлите и съобщаване на името на владетеля; inscriptio – назоваване на облагодетелстваните лица или институции. Същинският текст най-често включва arenga, в което се изтъкват причините за издаването на документа, и dispositio – подробно изложение на царското благоволение. Възможно е към тях да се добавят допълнителни части, подчертаващи неговата всеобща задължителна сила или предвиждащи санкции при нарушаването му. Следват елементи, които потвърждават достоверността на вписаното – златен печат и подпис (собственоръчен или поставен от упълномощено лице от царската канцелария).
От времето на Втората българска държава са запазени пет царски хризовула (според тяхното самоназвание), всички представляващи дарствени грамоти в полза на манастири: Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих, датирана между 1257 и 1277 г., издадена на манастира „Свети Георги“ край Скопие; грамотите на цар Иван Александър за манстира Зограф (1342) и за манастира „Св. Никола“ (в м. Мрака, близо до Радомир), известна като Мрачка или Оряховска грамота (1347); Рилската (1378) и Витошката грамота (между 1371 и 1382 г.) на цар Иван Шишман. Предполага се, че Ватопедската грамота цар Иван Асен II за манастира Ватопед на Атон, вероятно съставена през 1230 г., също е хрисовул, но печатът не е запазен, а краят на текста е повреден. Известно е, че през пролетта на същата година, по време на престоя си на Атон, цар Иван Асен II издава хрисовули в полза и на други светогорски обители – Зограф, Ивирон, Великата Лавра и Протатон.
Хрисовулите на българските владетели съдържат важна информация за икономическото развитие, правната система, данъчната политика, статута на населението, историческата география и топонимия, развитието на езика.