Времеви форми, чиито функции е да изразят повтарящо, продължително или незавършено действие в миналото, което няма връзка с момента на говорене. Старобългарският имперфект, подобно на аориста, се образува от инфинитивната основа на глагола. Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма, срв. ходити, хождѫ (сег. вр.), хождаахъ (мин. несв. вр.), клати, колѭ (сег. вр.), колѣахъ (мин. несв. вр.). Понякога се срещат форми, образувани и от двете основи: ꙁъвааше (от ꙁъвати) и ꙁовѣаше (от ꙁовѫ), гънааше (от гънати) и женѣаше (от женѫ). При образуването на имперфекта е било от значение дали инфинитивната основа окончава на гласна или съгласна. Ако завършекът е бил на гласните ѣ или а, то директно към основата се е добавял показателят -ах- заедно с окончанието (глагол-а-ти→ глагол-а-ах-ъ). Ако гласната е била друга, то тя към нея се е добавял ѣ и заедно с показателя за време и окончанието (бити, биѣахъ / биꙗахъ). При глаголите от четвърто спрежение на -и- гласната е била изцяло заменяна: молити →мол-ѣ-ах-ъ. При глаголи с инфинитивна основа на съгласна се е добавял ѣ, показателят за време и окончанието: жити, живѫ → живѣахъ.
