По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t-. Спори се, дали отразява стара форма на дат. или на мест. п. Окончанието му е било -ти: ходити, пити, ѣсти. Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи, когато субектът на двете думи е един и същи: могѫ се сътворити. Може да бъде допълнение и към имена: даѭ вамъ власть настѫпати на ꙁмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага.
