Кратките жанрове на мъдростта са малки по обем остроумни твърдения с поучителен характер, които съдържат общовалидни истини, морални принципи или житейски съвети. Обикновено, но не задължително, те са приписвани на известна личност, която подкрепя важността на изказването с авторитета си. Дължината на текстовете варира от мъдрословие, изказано в едно изречение, до сбита диалогична или събитийна ситуация, описана в няколко изречения. Сентенциозната формулировка е отличително, но не императивно изискване за кратките жанрове.
Кратките жанрове на мъдростта са обособявани и анализирани в реториките на Аристотел, Цицерон, Квинтилиан, Деметрий и др., както и в по-късните реторическите ръководства на Теон от Александрия, на Николай от Мира, на Афтоний от Антиохия и в т.нар. Corpus Hermogenianum. Те се включват като съставна част на προγυμνάσματα – комплекс от предварителни упражнения, които подготвят изучаващия реторика ученик към γυμνάσματα – публичното представяне на цялостни, завършени речи. Броят на категориите, включени в προγυμνάσματα, както и тяхното групиране и последователност варират в отделните съчинения. Само част от тях обаче се отличават с провербиален изказ и дидактичен характер – такива са гномата, апофтегмата, хреята, пословицата и анекдотът. През Средновековието те се разпространяват в сбирки с мъдрословия и това е основният начин на тяхното популяризиране. Антологизирането на кратките мъдрословни жанрове се извършва с оглед на практическото им приложение, за което не е от решаващо значение видът на ексцерпта. Поради тази причина в един гномологий могат да се открият, редом с извлечения от Библията и отците на Църквата, гноми, апофтегми и анекдоти.
В библеистиката към литературата на мъдростта традиционно се отнасят книгите Еклесиаст, Йов и Притчи Соломонови, както и второканоничната Премъдрост на Иисус, син Сирахов, но само последните две от тях притежават афористичен изказ.
