С термина материк или метерикон във византинистиката се означава разновидност на патерика, представляваща негов „женският вариант” и включваща събрание от мъдри мисли и разкази за жени – отшелници и монахини. По отношение на гръцката ръкописна традиция терминът се използва за три различни типа състави.
1). Най-ранното му и единствено засвидетелствано в изворите споменаване визира конкретна книга, известния Метерикон на авва Исая, създаден от него в края на XII или началото на XIII в. за монахинята Теодора, дъщеря на Исак II Ангел (1185-1195, 1204-1205). В нея авва Исая обяснява на своята духовна дъщеря основните правила на манастирския живот и главните добродетели, които всяка монахиня трябва да притежава. За да онагледи тези постулати, той добавя сентенции и истории за свети жени, достойни да бъдат пример за подражание, и определя създадения от него флорилегий от „женски“ истории като μητερικόν или βιβλίον γυναικεῖον.
2). Терминът се отнася за т.нар. „Нов метерикон“ – състав, който най-вероятно се оформя през XIII в., но е запазен в рамките на по-късен сборник с не особено ясна датировка (между XIII и XV в.). Новият метерикон обединява извадки от различни патерични съчинения, чиито главни героини са жени.
3). Терминът (макар и рядко) се употребява за запазените гръцки менолигии или сборници от жития на жени светици, датиращи от периода XIV-XVI в.
Представители на този макрожанр се срещат рядко както във византийската, така и в славянската книжнина. Познатите славянски сборници от материчен тип (най-известен от които е Бдинският сборник, съставен през 1360 г. за царица Анна) не възпроизвеждат в чист вид някой от очертаните по-горе три основни вида гръцки материци. Те най-често обединяват поредица от женски жития, съчетани с патерични разкази за жени, а много често и с поучения и съвети как да се съблюдават най-добре монашески правила и добродетели.
