Част на речта, която в античните граматики се определя като заместник на името, защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет. Може да се употреби вместо всички имена — съществителни, прилагателни и числителни. Старобългарската местоименна система е много богата. Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения. Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните. Родовите местомения се делят на: анафорично, показателни, притежателни, въпросителни, отрицателни, неопределителни, обобщително. Към местоименията се причисляват т. нар. думи с местоименна флексия. Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ, какъ, ꙗкъ, такъ, инакъ, сикъ, вьсѣкъ, инъ, единъ.
Bibliography of Linguistic Literature.
DBPedia.
