Определението пояснява съществителното име или друга част, употребена като съществително. Определението в старобългарски се изразява
- с прилагателно име или местоимение, съгласувано по род, число и падеж със съществителното (съгласувано определение)
- със съществително име без предлог или с предлог — несъгласувано определение
Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма: Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца. Като сказуемно определение се появява само в кратка форма: Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ. При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог: въ годъ крьста, лице отьца моего или с предлог отъ: вѣньць отъ камени. Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь).
