Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение. В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени. Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения, а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения. Изяснителни съюзи в старобългарски са: ꙗко(же), акъі(же), да, ꙗко да, еда. Обстоятелствените съюзи се разделят, подобно на поясненията (вж. обстоятелствено пояснение), на 6 групи: за време, за причина, за следствие, за цел, за условие и за отстъпване.