Допълнение, което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма. Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен, родителен и творителен падеж. Най-много са формите с винителен падеж, който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски. С родителен падеж прякото допълнение се употребява: 1. при отрицание (с частиците не и ни). 2. при значение на част от цялото при глаголите ꙗсти, пити, приѧти. 3. при одушевени съществителни вместо винителната форма. При супин формата за родителен падеж е по-архаичната, отколкото по-новите случаи с винителен. Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите: алкати, въкоусити, жьдати, жѧдати, искати, слоушати, съмотрити, трѣбовати, чаꙗти. Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти, съвласти, обладати, четврьтовластьвовати: видите къто вами съвладетъ. Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции.
