Сборник, в който се съдържа цикъл/цикли от полемични съчинения, най-често насочени против ереси, осъдени от църковните събори или против Римската църква. Наборът от антилатински текстове в славянските ръкописи включва "Повест полезна за латините" и "Слово за немската заблуда, как ги научи Петър Гъгнивия на ерес", които имат старинен произход. "Повест полезна за латините" е възникнала като компилация не по-късно от втората половина на ХІ - началота на ХІІ в. и е позната по няколко редакции. Следи от нея се установяват в Български апокрифен летопис и в Повесть временных лет, помествана е в сборници с юридическо съдържание и в руските летописи (напр. Елински и Римски летописец) и др.
Полемични цикли са известни в южнославянски преписи от ХІV в. А. Николов посочва като най-характерни състави два ръкописа от втората половина на XIV в., които възхождат (всеки по независим път) към общ български протограф: 1) ръкопис № 12 на манастира „Св. Богородица“ край гр. Плевля (Черна гора) от 1360-1370 г., български по произход, л. 256б–306б; 2) ръкопис № 11 на Народната библиотека на Сърбия в Белград, ХІV в., сръбски по произход, л. 13а–53б. В състава на цикъла влизат предимно преводни антилатински произведения, известни и в по-късните сборници с полемична насоченост, изброени както следва от А. Николов: "Повест полезна за латините", Никита Никейски, "За службата с безквасен хляб", Никон [Черногорец], "За същото" [из Тактикон], Никифор Калист, "Друга повест за Христовите вечери", "Слово за немската заблуда, как ги научи Петър Гъгнивия на ерес", Никита Стифат, "Към латините, за безквасния хляб, съботния пост и браковете на свещениците", "За франките и останалите латини", "Сказание вкратце за латинските ереси", "Изповедание на римския папа (Григорий IX)", "Отговор на вселенския патриарх Герман II и неговия събор към пратениците на папата", "Умолително и любезно поучение на патриарх Герман към жестоките латини", Анастасий Антиохийски и Кирил Александрийски, "Изложение вкратце за вярата", "Кратко сказание за латините", Максим Изповедник, "Изложение за вярата вкратце". Към цикъла са присъединени три съчинения - оригиналните Успение на Кирил Философ (Кратко житие на св. Кирил) и Разказ за възстановяването на Българската патриаршия от ХІІІ в. и преведеното през Х в. въпросо-ответно произведение на Атанасий Александрийски "Отговори към княз Антиох". Възоснова на косвени данни цикълът може да се датира между 1235 и 1274 г.
Полемичен характер имат сборниците, които поместват изобличения на ересите, напр. преводното Послание на патриарх Фотий до цар Борис, "Догматично всеоръжие" („Паноплия догматика“) на Евтимий Зигавин (XIІ в.) и др. През ХІV в. е преведено полемичното съчинение на Йоан VІ Кантакузин (1347-1354) против мохамеданската вяра, което се разпространява в балкански кирилски ръкописи.