Терминът Септуагинта или Превод на 72-ата тълковници („превод на седемдесет и двамата мъдреци“, или просто LXXII) означава най-старият по хронология сбор от всички преводи на Ветхия завет на старогръцки език, осъществени през ІІІ-І в. пр. Хр. в Александрия.
Прието е, че сформирането на корпуса на Септуагинта е започнало през 280 г. пр. Хр. и е завършило през І в. сл. Хр. Историята на превода е известна основно в предания, съгласно различните версии на еврейските и християнски автори. Според най-разпространеното предание 70 еврейски учени независимо един от друг превеждат по нареждане на Птолемей ΙΙ Филаделф първите пет Моисееви книги на старогръцки език "койне" по един и същ начин. Старогръцкият език "койне" е използван тогава като Lingua Franca в бившата империя на Александър Македонски и е бил добре владян от евреите, много от които не са знаели добре своя собствен език.
Смисълът на труда е да му се предаде статут на общо дело, предприето от отделни лица, отговарящи за съхранението на библейската традиция и с одобрението на цялата еврейска община. Този консенсус се подлага на съмнение чак през ІІ в., когато Септуагинта става част от християнското Свещено писание. Тогава започва и добавянето на неканоничните добавки на старогръцки език към нея. От ІІ в. до ХVІ в. са съхранени повече от 2000 ръкописи на Септуагинта, в които са налични определени варианти и разночетения. Септуагинта е най-древният превод на Ветхия завет на старогръцки език. Цитати и перикопи от нея се срещат в Новия завет, най-вече в Евангелието от Лука. Септуагинта лежи в основата на всички по-сетнешни преводи на Библията, включително и на старобългарски език. Въпреки широкото си разпространение и употреба, в християнската традиция се налага идеята, че еврейският оригинал е за предпочитане пред всички останали преводи. По същата тази причина съвременните преводи се основават на масоретския текст, а не на Септуагинта. Някои съвременни преводи на Библията също така използват Септуагинта, заедно с еврейски ръкописи като източник за текста. Интересът към нея се появява отново през 18 в. с появата на научната библейска критика.
Септуагинта съдържа стандартните 39 книги от старозаветния канон, както и определени апокрифни или девтероканонични книги. Терминът "апокрифи" по отношение на Септуагинта е въведен от Йероним и обикновено се отнася до набор от древни еврейски ветхозаветни книги, създадени в периода между последната книга в еврейските писания – Малахия, до идването на Иисус Христос. Девтероканоничните книги включват Иудит, Товит, Варух, Еклесиаст, Премъдрост Соломонова, Първа и Втора книга Макавейска, двете книги на Ездра, добавки към книгата на Естир, добавки към книгата на Даниил и молитвата на Манасия.
