Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра, отколкото при друг. Степента е граматическа категория, проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007:475; Ахманова 1969:453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с помощта на граматически суфикс. В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен. Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м. и ж.р) и -jes (за ср.р.). Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието. Крайното s е изпадало (вж. тенденция към отворена сричка), а j е
палатализирал съгласната пред него: драгъ, драга, драго → дражь, дражьши, драже. При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ: добрѣи, добрѣиши, добрѣе от добръ, добра, добро.
