В кирилската писменост — ер, който се пише като среден вариант между големия и малкия ер. Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне. В някои случаи може да се предположи, че има фонетично значение на шва, но специализирани изследвания не са правени.
