Календарен сборник с устойчив състав, руски по произход, който получава разпространение през XIV-XVII в. Съдържанието му се формира от преводни и оригинални съчинения: тържествени слова, поучения, наративи, посветени на определен църковен празник, жития на популярни светци, следващи църковния календар. Названието на сборника е разнообразно: Събрание святых словес на праздники Спасовы, Богородичны и иных святых многих; Соборник, иже наречеться сказания жития святых пророк и апостол и святых мученик и святых преподобных отец...; Книга, глаголемая Соборник, сиречь Тържественик четей...; Пангирик, сиречь Тържественик..; Торжественник по мытаря и фарисея, четыредесятница и пятидесятница... и др. Структурата на сборника може да бъде както свързана както с минейния цикъл (устойчивите дати на църковния календар), така и с триодния цикъл (датите, свързани с празнуването на Възкрасение Христово). В центъра на съдържанието на минейния тържественик са големите църковни празници (Рождество Христово, Богоявление, Въздвижение на кръста, Рождество Богородично, Сретение, Благовещение и др.). Текстовете следват датите от 1 септември (началото на индикта) и могат да обхващат цялата църковна година, полугодието или няколко месеца. Структурата на триодния тържественик има две разновидности: 1) статиите следват датите от Неделята на митаря и фарисея до Неделята на всички светии, т.е. подготвителните седмици преди Великия пост или 2) обхващат и датите от Цветница до Петдесетница. Триодният тържественик е свързан със сборника Златоуст и в съдържанието му влизат главно поучителни слова, предназначени да усъвършенстват читателите и слушателите в християнските ценности.
В основата на минейния тържественик е гръцки сборник, преведен на старобългарски език през Х в. и по-късно пренесен в Русия. За най-древен препис на прототипа на минейния тържественик се смята Златоструй от ХII в. (F.I.п.46, Руска национална библиотека в Санкт Петербург). Първообраз на триодния тържественик е сборникът Златоуст, в който първоначално освен преводните творби са влизали оригинални съчинения на Климент Охридски, Йоан Екзарх и др. На руска почва той е допълнен с руски по произход творби; смята се, че най-ранният представител на този тип тържественик е ръкопис от ХIV в. (№ 9, ф. 304,,Руска държавна библиотека, Москва).
