Кратък предговор към сборник или отделен текст, който описва накратко целите и характера на книгата / текста и начина на създаването им; в много случаи представя онзи, който е изиграл роля за тяхното създаване, като го обрисува накратко и показва заслугите му. Тържественотo встъпление се реализира в различни жанрови форми (поема, похвално слово, кратък меморативен наратив), макар по своята модалност, съдържателни белези, тон и стил да спада към риторическите форми / ораторската проза. То може да се определи и като благодарствена дедикация. За този вид текстове е характерна ритмизация, засилената употребата на библейски и антични паралели -- сравнения, хиперболи и други риторически фигури. Във византийската книжовност поетичскотo въведение не рядко се комбинира с прозаическо, като всяка от тях има самостоятелен характер и развива взаимно допълващи се теми. По този образец в старобългарската литература са изградени и тържествените въведения на Златоструя, съставен по поръка на цар Симеон, и на Учителното евангелие, създадено от Константин Преславски. Поетическото въведение на Златоструй представя заслугите на Симеон за подбора и компилацията на сборника, а прозаичното (което отразява концепцията на Симеон, както сочи и заглавието към двете предговорни части) – подчертава ценността на самия сборник (Иванова 1995: 23). Подобна роля играят двете похвали за цар Иван Александър – в Лондонското евангелие и в Софийския Песнивец, макар и втората да е типична светска владелска похвала (Милтенова 2003: 382-3, Бакалова 2001: 200) В старобългарската литература тържествените въведения следват византийски модели и са част от литературния и културния етикет, свързан със създаването и битуването на книжовна продукция, аудиторията на тази продукция и социално-властовите функции на текста и книгата. Тържественото встъпление съдържа важни сведения за социологията на средновековната книжнина и особено за динамиката между отделните групи, участващи в създаването, употребите и разпространението на тази книжнина.
