Основен извор за живота на преподобния Павел Тивейски (ок. 228 – ок. 341, Египет) е пространното житие от Йероним Блажени, написано преди 380 г. в Антиохия. По хронология на създаване то е първото от Йеронимовата трилогия Vitae Patrum, която включва още Житие на св. Иларион Велики и Житие на св. Малх. Много рано произведението претърпява преводи на гръцки, коптски, сирийски, арабски, етиопски, арменски. Гръцката традиция на текста, с която пряко е свързан и старобългарският превод, е обособена от издателката й К. Т. Кори в пет основни версии: а – първи, точен превод, b – дериват на а, вероятно направен в Александрия, F – версията на Симеон Метафраст, парафраза на а, направена към края на Х в.; версия М – съкратен вариант на а; N – контаминация на а и b, с голяма свобода при компилирането.
Старобългарският превод е направен през Х в. като е използвана версия а - най-старата и най-близката до латинския оригинал (BHG 1466). Известни са две мнения за традицията на разпространение на ЖПТ. Според първото, поддържано от Дм. Буланин, съществуват две редакции на този превод. Първата, собствено старобългарският превод, е архаична, а втората е късен, редактиран вариант, в който са изчистени натрупаните при превеждането и преписването грешки. Според него редактираната версия се е появила на Балканите, а в Русия е проникнала с посредничеството на Стишния пролог, където към проложното житие е добавено и пространното ЖПТ.
Според другата хипотеза, аргументирана от Кл. Иванова, това са два различни превода, като старобългарският e засвидетелстван само в късни руски преписи от ХV в. нататък. Вторият, преписван в новоизводни състави, възниква най-рано през ХІV в. в Търново или Атон (по-скоро Атон) и възхожда към версия N(BHG 1470). От него са запазени български, молдовски, сръбски и множество руски преписи. Отличителни особености на съдържанието са съкращаването на пролога, на отделни размишления на Йероним и на част от финала; към това се отбелязва структурно разместване на епизодите. Вторият превод според Иванова е правен без справки с предходния, а близостта в текстовете на двата превода тя обяснява с общи места в двете гръцките версии а и N.
Освен двете версии на Йеронимовото ЖПТ в българското средновековно наследство е съхранен и един житиен текст с данни за пренасяне на мощите на преподобния в Буда (Унгария). Произведението е тип „кратко житие” и е написано във връзка с пренасянето на мощите в храма на вмч. Лаврентий. Творбата е възникнала като компилация от редактирани латински извори, вероятно през хърватско-глаголически посредник. Текстът е известен по единствен препис в Румънската АН № 308 – сборник, съдържащ Маргарит и избрани слова и жития, създаден между 1420–1425 г. Произведението е поместено под дата 16 ноември (!), в отличие с установената дата на почит 15 януари. Общото звучене на съчинението насочва към предположението, че то е предназначено за власи и славяни на територията на Седмиградско (Трансилвания).
