Вие сте тук
Библиография
Експортирай 522 резултата:
[ Автор
] Заглавие Тип Година Филтри: First Letter Of Last Name is П [Отмени всички филтри]
. 1992. Към въпроса за ветхозаветните текстове в Триода. Die Slawischen Sprachen 2. (Die Slawischen Sprachen). 103–120.
. 2002. Типология на схващанията за стила. Българска реч 8. (Българска Реч). 32–39.
. 2001. Първи кълнове на любовта в детското сърце. Българска реч 7. (Българска Реч). 51–55.
. 2009. За принадлежността на старобългарския канон за Пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст към химнографското творчество на св. Климент Охрид. Старобългарска литература 41-42. (Старобългарска Литература). 31–43.
. 1986. Константин Преславски. Родолюбие 10(46). (Родолюбие). 34–37.
. 1993. Константин Преславски - изтъкнат старобългарски проповедник. Славянски вестник. (Славянски Вестник). 5.
. 2003. Служби за Кирил и Методий - старобългарски. В , Кирило-Методиевска енциклопедия, vol. 3, 652–666. (Кирило-Методиевска Енциклопедия). София: БАН.
. 1989. Химнографското творчество на Климент Охридски. В , Втори международен конгрес по българистика. Доклади, vol. 21. Кирилометодиевистика. Симпозиум. (Втори Международен Конгрес По Българистика. Доклади). София: БАН.
. 1996. Тайнопис от {IX} в. излиза наяве. Сега 20. (Сега). 55–56.
. 2002. Византийската химнографска традиция и песнотворческите прояви на Кирило-Методиевите ученици. В , Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване / Medieval Christian Europe: East and West. Traditions, Values, Communications, 397–406. (Средновековна Християнска Европа: Изток И Запад. Ценности, Традиции, Общуване / Medieval Christian Europe: East And West. Traditions, Values, Communications). София: Гутенберг.
. 2012. За последното стихотворение „Вяра“ на Христо Смирненски. Българска реч 18. (Българска Реч). 52–53.
. 2006. Новооткритият старобългарски Канон за Неделя Петдесетница и неговият византийски образец. Palaeobulgarica / Старобългаристика 3. (Palaeobulgarica / Старобългаристика). 3–48.
. 1999. Хвална пѣниѣ Константинова (Богоявленски предпразнични стихири на Константин Преславски в руски миней от {XII-XIII} в.). Старобългарска литература 31. (Старобългарска Литература). 3–23.
. 1998. Канон за Рождество Христово от Константин Преславски. Palaeobulgarica / Старобългаристика 22. (Palaeobulgarica / Старобългаристика). 3–26.
. 2004. Стилистика на произносителните практики в българската реч. София: LiterNet. http://liternet.bg/publish10/dpopov/stilistika.htm.
. 1980. Стари български ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. В , Вековни български езикови традиции, 113–116. (Вековни Български Езикови Традиции). София.
. 1986. Старобългарският триод в светлината на най-новите открития. Rocznik slawisticzny 46. (Rocznik Slawisticzny). 29–43.
. 1985. Апостоли, отдадени на величава мисия. Пиринско дело 111. (Пиринско Дело). 4.
. 2003. Химнография старобългарска през {IX-X} в.. В , Кирило-Методиевска енциклопедия, vol. 4, 400–414. (Кирило-Методиевска Енциклопедия). София: БАН.
. 2013. За поетиката на вечното в нашата поезия. Българска реч 19. (Българска Реч). 86 – 89.
. 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени. (Антени). 13.
Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981
. 1980. Из текстологическата проблематика на славянския триод. В , Славянска палеография и дипломатика. Доклади и съобщения от семинара по славянската палеография и дипломатика, София, септември 1979, 72–86. (Славянска Палеография И Дипломатика. Доклади И Съобщения От Семинара По Славянската Палеография И Дипломатика, София, Септември 1979). София: {CIBAL}.
. 2003. Акростих в гимнографическом творчестве учеников Кирилла и Мефодия. В , La poesia liturgica slava antica / Древнеславянская литургическая поэзия, 30–55. (La Poesia Liturgica Slava Antica / Древнеславянская Литургическая Поэзия). Рим-София.
. 1986. Да се запазят прогонените от триезичници. Антени 22(802). (Антени). 12–13.
. 2014. Човекът е винаги в сегашното. Българска реч 20. (Българска Реч). 5 – 6.