Атински аристократ и член на ареопага. Покръстен е от ап. Павел и е избран за първи епископ на Атина. Името му се споменава в Деян. 17:34. Последва ап. Павел в Рим, а оттам се отправя по поръка на епископа на Рим Климент на мисия в Галия. Във Франция друг Дионисий, който е известен под името Saint Denis, става първият епископ на Париж, обезглавен на хълма Монмартър. Сен Дени е покровител на Париж и дава името на едноименната катедрала. През Средновековието тези две различни лица са обединени в общ култ, но днес се почитат отделно.
Три жития са основен извор за него. Венанций Фортунат през VІІ в. пише първото от тях „Мъченичеството на Дионисий, Рустик и Елефтерий”. То е използвано при създаването на третото житие през втората половина на VІІІ в. в Рим, в което двата елемента на покръстването от ап. Павел в Атина и мъченичеството са обединени. Второто житие от 30-те години на ІХ в., наречено Пространно, е дело на Гилдуин, абат на манастира Сен Дени. Паметта му се отбелязва на 3 октомври според православния календар и на 9 октомври според католическия. Във Византийската традиция разпространение получава третото житие в превод на Митродор (или Методий), патриарх на Константинопол 843–847. По същото време Михаил Синкел пише Похвално слово на Дионисий Ареопагит. В средата на Х в. на основата на третото житие и Похвалното слово е създадено ново житие от Симеон Метафраст. Славянски превод на третото житие е направен към края на ХІІ в., а най-ранните запазени ръкописи са от средата на ХІV в.
Приписва му се авторството на Ареопагитския корпус, известен като Ареопагитики, днес наречени Псевдо-Дионисиеви, който се появява в края на V в. На Запад корпусът е донесен в Рим от Максим Изповедник през средата на VІІ в. През 827 г. император Михаил ІІ изпраща ръкопис на Ареопагитиките на франкския владетел Людовик Благочестви, който е преведен на латински от Гилдуин в периода до 836 г., а след това от Йоан Скот Ериугена. Успоредно с превода от Гилдуин е съставено и Пространното житие. Корпусът Ареопагитики се състои от 4 трактата: „За небесната йерархия”, De coelesti hierarchia (CPG 6600); „За църковната йерархия”, De ecclesiastica hierarchia (CPG 6601); „За божествените имена”, De divinis nominibus (CPG 6602); „За мистичното богословие”, De mystica theologia (CPG 6603); и 10 послания (CPG 6604-CPG 6613). Произведенията имат общи стилистични черти и оригинално съдържание. Още няколко творби се приписват на Дионисий Ареопагит: послания: До Аполофан на латински от VІ–VІІ в. (CPG 6630); До Тимотей – за страданията на апостолите Петър и Павел на латински (CPG 6631); До Тит на арменски (CPG 6632); автобиография на гръцки, Narratione de vita sua (CPG 6633); трактат по астрономия на сирийски, Tractatus astronomicus et metereologicus (CPG 6634); изповeдание на вярата на арабски Confessione fidei (CPG 6635). Особено ценен е коментарът на Ареопагитиките, направен от Маским Изповедник. В писмото си до Карл Плешиви Анастасий Библиотекар подсказва доброто познаване на произведенията на Дионисий Ареопагит от страна на Константин Кирил Философ. Най-рано цитат от Ареопагитиките е запазен в Македонския кирилски лист, ХІ в. (24.4.16 в Библиотеката на РАН, Санкт Петербург) смятан от някои автори за част от предговор на Константин Кирил към Евангелието. Цитати или перифрази от тях има в съчиненията на Йоан Екзарх, Константин Преславски, Изборника от 1073 г., по-късно на патриарх Евтимий. Първият пълен славянски (среднобългарски) превод на Ареопагитиките е направен от Исай Серски през 1371 г., запазен в 75 преписа.
