Раннохристиянски монах и аскет. Роден е в понтийския град Иверия в семейството на хорепископ. Получава образованието си в Неокесария, където започва църковният му живот под опеката на Василий Велики. Ок. 380 г. се мести в Константинопол, където е високо уважаван от църквата, но и едновременно с това подложен на редица плътски изкушения и затова заминава за Йерусалим. Там става монах през 383 г. и води отшелнически живот до своята смърт.
Произведенията му са групирани по следния начин:
Аскетически – „Слово за аскетическата дейност” или „Монах”, Practicus (CPG 2430), “Умозрител” или „За този, който е удостоен с видения”, Gnosticus (CPG 2431), „Умозрителни глави”, Kephalaia Gnostica (CPG 2432), „Мисли”, Capita cognoscitiva (CPG 2433), „Опровергател”, Antirrheticus (CPG 2434), „За монасите, живеещи в киновии и общини”, Sententiae ad monachos (CPG 2435), „Основи на монашеския живот и изложението съгласно безмълвието”, Rerum monachalium rationes, earumque juxta quietem appositio (CPG 2441), "Слово към монаха Евлоги", Tractatus ad Eulogium monachum (CPG 2447), „За пороците, противоположни на добродетелите”, De vitiis quae opposita sunt virtutibus (CPG 2448), „За различните зли помисли”, De malignis cogitationibus CPG 2450, „За осемте духа на лукавството”, De octo spiritibus malitiae (CPG 2451), „Слово за молитвата”, De oratione (CPG 2452), „Паренесис към монасите”, De oratione (CPG 2452), „Наставления”, Instructiones (CPG 2477) и др.
Екзегетически – „Схолии върху псалмите”, Scholia in Psalmos (CPG 2455), „Схолии върху Притчите”, Scholia in Proverbia Solomonis (CPG 2456), „Схолии върху Еклесиаст”, Scholia in Ecclesiasten (CPG 2458), „Схолии върху Иов”, Scholia in Iob (CPG 2458) и др.
Послания – „Послание към Мелания”, Epistula ad Melaniam (CPG 2438), „Послание за вярата”, Epistula fidei (CPG 2439).
Творчеството на Евагрий Понтийски е отречено на Петия вселенски събор през 553 г. Делегатите осъждат обвинените в несториански уклон писания на сирийските епископи Теодор Мопсуетски и Теодорит Кирски. Също така е осъдено и учението на Ориген и Евагрий Понтийски като негов последовател. По-късно негови произведения се разпространяват под името на Исихий Йерусалимски и Нил Синайски.
На старобългарски език основно привличат внимание текстове, уреждащи въпроси за основите на вярата, покаянието, смирението и наставления за избягване на пороци като гняв, високомерие, завист и др. Те са включени в компилативното съчинение "Пандектите на Антиох". Най-ранният ръкопис, съхраняващ произведението, е от XI век, руски по произход (ГИМ, Воскресенски № 30).
