Раннохристиянски книжовник и църковен деец. Роден в Кесария Кападокийска или Неокесария в провинция Понт-Цезареа. Василий Велики произхожда от знатно и заможно християнско семейство. Двама от братята му Григорий Нисийски и Петър Севастийски са издигнати до епископски сан. Баща му малко преди смъртта е ръкоположен за свещеник. Скоро след това майка му Емилия се присъединява към сестра му Макрина Младата, която е посветила на аскетичен живот. Първоначалното си образование получава в Неоцезареа от баща си Василий. За по-нататъшно обучение е изпратен в Константинопол, а около 350 г. пристига в Атина, където освен реторика, граматика, метрика, философия, астрономия, геометрия и аритметика, изучава медицина и усвоява юридически знания. Там се сближава с Григорий Назиански, който остава негов близък приятел до смъртта си. Около 356 г. се завръща в Кесария, където се заема с преподавателска дейност. Вероятно на следващата година е покръстен от епископа на Кесария Дианий. Предприема пътуване в Сирия и Египет, където се запознава с аскетичната практика там. След завръщането в родината си се отдава на подвижнически живот в родовото си имение Аниса на брега на река Ирис, където скоро към него се присъединява Григорий Назиански. 360 г. епископ Дианий го взема със себе си на църковния събор в Константинопол, за да се включи в борбата срещу арианската ерес. Издигането му в църковната йерархия започва като четец на еп. Дианий, след чиято смърт е привлечен като презвитер от неговия наследник Евсевий. След като Евсевий умира 370 г., е ръкоположен за епископ на Кесария. На собствени разноски той основава и поддържа „Василиада”, просъществувала до VІ в., която включва болница и страноприемница. Умира в Кесария. Паметта на Василий Велики се отбелязва на 1януари (2 януари в католическата църква).
Съчиненията на Василий Велики се разделят на шест групи:
Догматически
„Против Евномий”, Adversus Eunomium (CPG 2837), в 5 книги, от които последните две вероятно са на Дидим Александрийски, и „За Светия Дух”, De Spiritu Sancto (CPG 2839);
Екзегетични
„Филокалия”, Philocalia sive Ecloga de operibus Origenis със спорно авторство на Василий Велики и Григорий Богослов; 18 беседи, тълкувания на псалми, от които 15 са определяни като негово дело; 9 „Беседи върху Шестоднев” Homiliae in hexaemeron (CPG 2835); тълкувания върху Книгата на пророк Исайя, Enarratio in prophetam Isaiam (CPG 2911), с оспорвано авторство от повечето изследователи.
Беседи
неговото авторство е потвърдено на 28, но не и на 13, които са му приписвани;
Писма
365/366 (CPG 2900);
Аскетични
80 „Нравствени правила”, Regulae morales (CPG 2877); 55 „Обширни монашески правила”, Asceticon magnum sive Quaestiones – Regulae fusius tractatae (CPG 2875); 313 „Кратки монашески правила”, Asceticon parvum – Regulae brevis tractata (CPG 2876); Пролози, Prologi: към „Кратките правила” Prologus 3 (prooemion in Regulas brevius tractatas (CPG2880)); към „Обширните правила” Prologus 4 (prooemion in Аsceticum magnum (CPG 2881)); и “Подвижническо слово”, Prologus 5 (Sermo asceticus (CPG 2883)); „За съда Божий”, Prologus 7 (De iudicio Dei (CPG 2885)); „За вярата”, Prologus 8 (De fide (CPG 2886)); който е различен от Беседа 14, Sermo 14 „За вярата” (CPG 2892); 2 книги „За кръщението”, De baptismo, libri 1-2 (CPG 2896); ред аскетически послания, Constitutiones asceticae (CPG 2895); „Епитимии”, Poenae (CPG 2897).
Първоначално 11 обширни и 192 кратки правила са обединени в сборник, наречен „Малък аскетикон” Μικρὸν Ἀσκητικόν, Parva Regula, неговият текст на гръцки не е запазен. След 370 г. Василий Велики създава втора версия от 373 правила: 55 обширни и 318 кратки, която е наречена „Голям аскетикон” или „Монашеските правила свети Василий”. Като втори вариант на „Големия аскетикон” към правилата Василий присъединява пролозите „За съда Божий” и „За вярата”, както и „Нравствените правила”, известен под името „Предначертание на подвижничеството”. През VІ в. е направена нова компилация, включваща „Предначертания”, 3 пролози: двата пред „Обширните правила” Prologus 5 = Sermo asceticus и Prologus 4 и един пред „Кратките правила” Prologus 3, 2 аскетически послания (Ep. 173, 22) и „Епитимии”. Теодор Студит през VІІІ в. на основата на „Големия аскетикон” създава „Студита”. Към „Големия аскетикон” са присъединени също „Подвижническите наставления” и трактатът „За кръщението”. Към 313 „Кратки монашески правила” в ръкописите присъстват още 5. Известни са и „Източна” (Orientalis): 20 обширни и 314 кратки правила, „Нил” (Nilus) от Калабрия IX-X в.: 20 обширни и 317 кратки правила, „Мисогина” (Misogyna): 20 обширни и 306 кратки правила, създадена на Атон.
Литургия (CPG 2905), която влиза и в славянското богослужение.
В началото на Х в. голяма част от „Шестоднев” на Йоан Екзарх включва „Шестоднев” на Василий Велики. От ХІ в. датира преводът на „Обширните правила”, запазен във фрагмента на Зографските листове, Зогр. № 281. Вероятно през средата на ХІV в. е направен славянски превод на „Аскетикона”, известен като „Книга за постничеството”. Многобройни извадки от съчиненията му са включени в славянските флорилегии, най-рано в Първия Симеонов сборник (Изборник от 1073 г.).
Най-ранен свидетел за преводи на произведения на Василий Велики са Зографските листове, Х век. Те съдържат откъс от съчинение за монашеските правила.
