Александрийски църковен деец, писател и отец на църквата. Племенник на патриарха на Александрия Теофил. Получава добро образование вероятно в Александрия, а по-късно в Йерусалим. От 18 октомври 412 г. наследява чичо си на патриаршеския престол. Активно се включва в борбата с езичници, юдеи и новианци. Изправя се срещу несторианската ерес. Паметта му се отбелязва на 9 юни и 18 януари.
Кирил Александрийски е автор на многобройни екзегетични произведения: „За поклонението на Бога с дух и истина”, De adoratione et cultu in spiritu et ueritate (17 кн.) (CPG 5200), „Тълкувание на книгата на пророк Исая”, Commentarius in Isaiam prophetam (CPG 5203) „Тълкувание на 12-те малки пророци”, (Commentarius in prophetas minores (CPG 5204), „Тълкувание на псалмите”, Expositio in psalmos (CPG 5202), „Тълкувание на Евангелието според Лука” (в сирийска версия) Commentarii in Lucam (CPG 5207) и „Тълкувание на Евангелието според Йоан”, Commentariи in Iohannem (CPG 5208). Запазени са откъси от тълкуванията му на книгите на пророците Еремия, Езекиил, Варух, и Даниил, книга Царства, Притчи Соломонови и Песен на песните, Fragmenta exegetica (CPG 5205), както и тълкувания на Евангелието според Матей (CPG 5206). Теологичните му произведения са „Съкровищница на учението за Светата и единосъщна Троица”, Thesaurus de sancta et consubstantiali trinitate (CPG 5215), „Седем събеседвания за Светата и животворяща Троица”, De sancta trinitate dialogi vii (CPG 5216). Словата и посланията му са посветени главно на несторианската ерес. Написал е също и „Апология срещу източните (сирийските) епископи”, Apologia xii capitolorum contra Orientales (CPG 5221), и „Апология до император Теодосий”, Apologeticus ad imperatorem Theodosium (CPG 5224). Словата и посланията му са посветени главно на несторианската ерес. Автор е на около 20 проповеди, 90 окръжни послания с догматическо съдържание и 29 пасхални послания, хомилии и писма.
Преводи на старобългарски на съчинения на Кирил Александрийски са направени още ІХ–Х в. На произведения на Кирил Александрийски се основават 12 беседи от Учителното евангелие на Константин Преславски. Изборникът от 1073 г. съдържа фрагменти от трактата му за св. Троица и съчинението му против Юлиан Апостат. Изборникът от 1076 г. включва компилация от произведения на Атанасий Александрийски, Кирил Александрийски и Йоан Златоуст. Съчинението под формата на въпроси и отговори "Изложение въкратце о вере по въпрошению" с начало : "Коеꙗ вѣры еси. христианинъ есмь." от Анастасий Антиохийски и Кирил Александрийски е известно в многобройни преписи. Каноничните му послания са включени в най-древния състав на Кормчаята. Някои от проповедите му са преведени и в по-късни периоди.
