Раннохристиянски богослов и писател. Роден между 295 и 298 г. в Александрия. Основни извори за живота му са неговите произведения. Има оскъдни сведения за ранните му години. Получава добро образоване, което личи от използваните от него цитати от Омир и Платон, алюзиите с Аристотел и антични образци като модел за съчиненията му. Шест години е четец преди да получи дяконски сан. Св. Александър, архиепископ на Александрия, го ръкополага за дякон 319 г. Назначава го за свой личен секретар и като такъв взима участие в Първия Вселенски събор в Никея 325 г., където се изявява като явен противник на арианската арес. След смъртта на св. Александър на 17 април 328 г. на събранието на 8 юни 328 г. Атанасий е избран за негов наследник. Не след дълго е принуден да се отбранява от неоснователни обвинения, повдигнати от привърженици на арианската ерес. През 331 г. му се налага да се отправи към Никомидия, където трябва да отговаря пред император Константин на отправените към него нападки. Напълно оправдан се връща в Александрия с императорско послание, където е наречен „човек Божий”. По-късно отново са отправени обвинения, че имало опасност да прекрати жизненоважните за Константинопол доставки на жито. Затова император Константин го изпраща в изгнание в Галия в днешен Трир през ноември 335 г. След смъртта на Константин Велики императорът на Западната римска империя Константин ІІ му дава възможност след двугодишно изгнание да се завърне в Александрия. През лятото на следващата 338 г. Атанасий е посетен от прп. Антоний Велики, за да му окаже подкрепа в борбата срещу еретиците. Не след дълго архиепископът на Александрия отново е подложен на гонение и е принуден да напусне своята катедра и да се отправи на 15 април в Рим. След тригодишно пребиваване там в началото на 342 в. се отправя към Галия, а оттам към Сердика, за да участва в Сердикийския вселенски събор 343/344 г. След няколкогодишни опити да получи императорското благоволение Атанасий се завръща в Александрия на 21 октомври 346 г. Следват 10 години относително спокоен за него период. Във връзка с намеренията на император Констанций за постигане на компромис между враждуващите еретици и православни, крайните от тях, между които и Атанасий, се оказват неудобни. В края на февруари 357 г. той отново е свален от архиепископския си сан и принуден да се оттегли в пустиня. Наследникът на Констанций император Юлиан Апостат отменя заповедите на предшественика си, с което дава възможност на Атанасий триумфално да се завърне на престола си на 21 февруари 362 г. Благосклонността на императора-езичник е кратка и на 24 октомври същата година александрийският архиепископ е принуден да бяга отново отначало недалеч от града, а после в пустинята. На следващата година е приет благосклонно от новия император Йовиан в Антиохия, откъдето се връща в града си. Следващият император Валент, привърженик на арианите, скоро след възкачването си с едикт от 365 г. разпорежда да отиде в изгнание и той се оттегля от Александрия. Подтикнат от негодуването от гражданите на Александрия, Валент се разпорежда епископът да запази своята катедра, която той заема от 1 февруари 366 г. до смъртта си на 2 май 373 г. От 40 години на епископско служение 5 пъти в продължение на 17 години е изпращан в изгнание. Паметта на светеца се отбелязва на 18 януари и 2 май.
Литературното му наследство е изключително богато и се разпростира в различни области на богословието.
Апологетични:
„Слово против езичниците”, Oratio contra gentes (CPG 2090) и „Слово за въплъщението на Бог Слово”, Oratio de incarnatione Verbi (CPG 2091).
Догматико-полемични:
Написани по време на третото му изгнание са „Четири слова против арианите”, Orationes contra Arianos III (CPG 2093). Четвъртото слово вероятно не е негово дело.
Историко-полемични:
Тук спадат 3 защитни слова: „Апология против арианите”, Apologia contra Arianos или Apologia secunda (CPG 2123), „Защитно слово пред император Констанций” , Apologia ad Constantium (CPG 2129) и „Защитно слово за своето бягство”, Apologia de fuga sua (CPG 2122), както и „История на арианите”, Historia arianorum (CPG 2127).
Екзегетични:
Със спорно авторство. Сред най-известните са „Посланиe към Марцелин за тълкуванието на псалмите”, Epistula ad Marcellinum (CPG 2097) и „Тълкувание на псалмите” , Expositiones in Psalmos (CPG 2140).
Най-забележителна e хомилията му върху Мт. 11:27 Ἐἰς τό̇ Πάντα μοι παραδώθη ὑπὸ τοῦ Πατρός μου, In illud: Omnia mihi tradita sunt (CPG 2099).
Аскетични:
Със създаването на "Житие на св. Антоний", Vita Antonii (CPG 2101) Атанасий Александрийски дава началото на житийния жанр. Тук спада и „Слово за спасение към девицата”, Sermo de virginitate (CPG 2145).
Послания и писма, които се разделят на:
- Пасхални (празнични):
На гръцки са запазени само откъси от няколко послания, Epistulae festales (CPG 2102);
- Съборни (окръжни):
„Свитък към антиохийците” , Tomus ad Antiochenos (CPG 2134), „Послание към африканските епископи”, Epistula ad Afros (CPG 2133), „Окръжно послание”, Epistula encyclyca (CPG 2124), „Послание към епископите на Египет и Либия”, Epistula ad episcopos Aegypti et Libyae (CPG 2092);
- Догматично-полемични:
„Четири послания към Серапион за Светия Дух”, Epistulae IV ad Serapionem (CPG 2094), „Послание до Серапион за смъртта на Арий”, Epistula ad Serapionem de morte Arii (CPG 2125); на христологична тематика „Послание към Епиктет” , Epistula ad Epictetum (CPG 2095), „Послание към Аделфий” , Epistula ad Adelphium (CPG 2098), и „Послание към Максим” , Epistula ad Maximum (CPG 2100); във връзка с Никейския събор; Послания за постановленията на Никейския събор” Epistula de decretis Nicaenae synodi (CPG 2120); „Послания за мнението на Дионисий, епископ Александрийски”, Epistula de sententia Dionysii (CPG 2121), „Послание за съборите в Римини в Италия и Селевкия в Исаврия, Epistula de synodis Arimini in Italia et Seleuciae in Isauria (CPG 2128), „Посланиe към Руфиниан”, Epistula ad Rufinianum (CPG 2107), две послания към монасите, Epistulae ad monachos (CPG 2108) и (CPG 2126).
- Нравствено-аскетични:
„Послание към Амун”, Epistula ad Amun (CPG 2106) и „Писмо към Драконций” , Epistula ad Dracontium (CPG 2132).
Направени са ранни преводи на старобългарски на някои от съчиненията. Едно от най-рано преведените слова е "Слово за Велики петък", засвидетелствано в глаголическия Клоцов сборник от Х век. През 906 г. Константин Преславски превежда "Четири слова против арианите". Тодор Доксов преписва превода. Голяма популярност придобива преводът на "Въпроси и отговори към княз Антиох" (CPG 2257).
