Вие сте тук

сборник със смесено съдържание

Сказание за дванадесетте сънища на цар Шахиншахи

Произведението, известно под това заглавие, се смята за едно от апокрифните съчинения, проникнало в славянската традиция от източните литератури с византийско посредничество. Сюжетът представлява тълкувание на 12 символични сънища, които е сънувал цар с името Шахаиши (Шаикиша, Шакиш), разтълкувани от мъдреца Мамер (Амер). Името на царя най-често се свързва от изследователите със средноперсийската форма Шахиншах, т.е. “цар на царете”, а за Мамер има различни предположения, едно от които е, че предава името на перисийския бог Митра.

Разумник

Въпросо-ответна творба, възникнала като компилация от няколко гръцки източника и от оригинални съставни части, внесени от старобългарския книжовник. Въпросите и отговорите са подредени състематично: сътворението на света последователно по дни; историята на човешкия род; устройството на небесата и на вселената; някои събития от Стария завет; сведения от средновековното естествознание и география (за големината на слънцето, месеца и звездите, на какво се държи земята, откъде се е взел огънят, ветровете, облаците и валежите). Предполага се че в основата си текстът има връзка с грц.

Евангелие Томино

Апокрифно новозаветно преводно съчинение, известно под название "Детство Иисусово" или "Детство Христово". В апокрифа от името на апостол Тома се разказва за детството на Иисус Христос с конкретни случки и детайли. В поредица от отделни епизоди малкият Иисус е описан като необикновено дете, което има дарбата да прави чудеса (да лекува, да оживява направени от глина птици и др.), но проявява необуздана властност, жестокост и отмъстителност, като сурово наказва оскърбителите си.

Летопис кратък (Беляковски)

Кратка хроника от ХVІ в., препис от български книжовник на сръбско съчинение. Намира се в Беляковския сборник от втората половина на ХVІ в., открит в с. Беляково, Търновско, който се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София, № 309. Изписан е със среден полуустав, ресавски непоследователен правопис.  Летописното съчинение заема л. 93б–95б, 165–168б. Повествованието в него започва от Сътворението и достига до 1696 г., като последната бележка е добавена по-късно от друга ръка.