Въпросо-ответна творба, възникнала като компилация от няколко гръцки източника и от оригинални съставни части, внесени от старобългарския книжовник. Въпросите и отговорите са подредени състематично: сътворението на света последователно по дни; историята на човешкия род; устройството на небесата и на вселената; някои събития от Стария завет; сведения от средновековното естествознание и география (за големината на слънцето, месеца и звездите, на какво се държи земята, откъде се е взел огънят, ветровете, облаците и валежите). Предполага се че в основата си текстът има връзка с грц. еротапокритични съчинения Ἐρωτήσεις ἐκ τοῦ παλαιᾶς или грц. Περὶ κτίσεως κόσμου. καὶ кьумпх. кбp νόημα οὐρανιον ἐπὶ τῆς γῆς (Nachtigall 1902: 321–329; Мочульский 1896: 14–20), но има изказани мнения и за латински източници (Диалога на Адриан и Епиктет, вж. Kemble 1848: 212–214). Предполага се, че в основата си текстът има връзка с някои от въпросите и отговорите в т.нар. "Беседа на тримата светители" и заемки от различни апокрифи: Слово за Адам и Ева, Тивериадското море, апокрифен цикъл за кръстното дърво (приписван на Григорий Богослов), апокрифен цикъл за Авраам и др. Включени са мотивите за кражбата на Сатанаил от рая, за да засади земята; произхода на земята от съсирена "водна сметана"; създаването на дявола от Божията сянка и др. - които свидетелстват, че произведението се е разпространявало в среди с дуалистични (богомилски) възгледи. Някои изследователи допускат, че Разумник представлява съединение на гръцки въпросо-отговори с апокрифната книга "Битие", която има богомилски характер. В творбата се съдържа сведение за създаването на българската кинга от Кирил Философ.
Известни са над 20 преписа на съчинението, които се разпределят в три групи. “Ядрото” от въпроси и отговори на най-ранната версия се реконструира въз основа на следните преписи: в сборник № 12 (38) от сбирката на В. Григорович, Одеса, ХV в., (два фрагментарни текста, публикувани от Н. С. Тихонравов), в Ловчански сборник (издаден от Й. Иванов) и др. Друга преработка се съдържа в Беляковския сборник № 309 НБКМ – София, ХVI в. (издаден от А. С. Архангелски), в сборник № 17 от сбирката на Центъра за славяно-византийски проучвания “Ив. Дуйчев” в София (който представлява апограф на Беляковския ръкопис, направен през първата половина на ХVIII в.). Трета преработка е дело на на сръбските книжовници в манастира Рача през ХVII в. Към отделно разклонение на същата традиция се отнасят въпросите и отговорите под заглавие “Въпроси на св. Ефрем”, с най-ранен препис от края на ХІV в. (в ръкопис № 29 от манастира Савина, Черна гора, ок. 1380 г., рашки правопис със следи от среднобългарски първообраз). В тази версия също се установяват няколко разклонения, едно от които е представено с преписа в Тиквешкия сборник от края на ХV в. (№ 677 НБКМ, София) , а друго – с преписите в Панагюрския сборник от ХVІ в. (№ 433, НБКМ, София) и идентичните с него сборници (№ 149, Австрийска национална библиотека, ХVІ в. и № 100 МСПЦ – Белград, писан от Даниил Етрополски в 1628 г.). Разумник е послужил за основа на разширени по-късни компилации, напр. в Котленския сборник от 1805 г. (№ 437 НБКМ, София). Възникването на Разумник се отнася към ХІ-ХІІ в.
http://repertorium.obdurodon.org/searchTitlesFree.php?target=%D0%A0%D0%B...
