Търново

Проложното житие на св. Иван Рилски от Търновската редакция на Стишния пролог (с най-ранен препис от XIV в.) се намира под датата 19 октомври. Възниква в Търновската книжовна школа от неизвестен автор не по-рано от първата половина на XIII в. През посоченото столетие в манастирите и скрипториите в Търново – столицата на Втората българска държава се създават т.нар. търновски литературни цикли: агиографски, химнографски и летописен. Творбите са посветени на култовете на известните български светци-покровители Иван Рилски, Петка Търновска, Иларион Мъгленски, Михаил Воин и други.

Летописен разказ, следващ особеностите на разказите за пренасяне на мощи. Текстът е оригинално произведение на старата българска литература, дело на неизвестен книжовник. Известен е по единствен препис, запазен в Трефологий, или избрани служби на светци с други съчинения (ръкопис № 162 от сбирката на Ал. Хлудов, ГИМ, Москва, f. 141v‒143r) от XIV в. Разказът е поместен без заглавие на мястото на проложното житие след шестата песен на канона и службата за мъченица Параскева (Петка) Римлянка на 26 юли.